Как да накараме децата да ни чуват

„Казвам на детето си нещо, а то въобще не ме чува!”

Познато ли ви звучи? Случва се често, поне по 100-тина пъти на ден. И какво правим? В зависимост от границите на търпението ни, между 20-тия и 30-тия път започваме да повишаваме тон, да заплашваме и да поставяме условия. Задаваме ли си обаче въпроса – защо детето не ни чува? Прави се на разсеяно или ни прави напук или какво? Как да се справим?

Нека почнем от там:

Задайте си следния въпрос: „Когато децата искат моето внимание, какво правя или отговарям най-често (или по-често, отколкото ми се иска)?” Ето част от отговорите:

– „Ей сега… след минутка… почакай малко…”

– „Потърпи две секунди… научи се да изчакваш…”

– „Ядосвам се, когато ме прекъсват, докато върша нещо”

– „Изчакай, сега не е удобен моментът”

Ясно ни е, че децата реагират точно по начина, който видяли от самите нас. Примерът учи. Действията говорят повече от думите, особено що се отнася до родителството. Нашите деца копират точно това, което правим и казваме.

„БЕЗ КРЯСЪЦИ ВКЪЩИ!” – няма да научи децата ни да говорят по-тихо.

„Спри да удряш сестра си!” – няма да бъде чуто от дете, което е пошляпвано от родителите.

Има ли други начини, освен личния пример, които да окуржат детето да ни слуша?

1. Бъдете разумни в исканията си. Това, за което молите, наистина ли е толкова важно? Наистина ли трябва да бъде изпълнено на мига? Има ли възможност да бъдем по-гъвкави?

2. Опитайте се да не прекъсвате детето си твърде често. То може само да си „играе”, но играта е най-важната детска работа. Ако детето ви гледа любимото си филмче по телевизията, изчакайте да започнат рекламите, преди да отправите молбата си.
Покажете същото уважение към нещата, с които се занимава, каквото очаквате от него, спрямо вашите ангажименти.

3. Не изисквайте всичко да става ВЕДНАГА! Вместо това ангажирайте вниманието им, обяснете им какво искате и заедно определете времето, за което трябва да се случи това. Може да бъде в рамките на деня, за един час или за пет минути. Но не настоявайте да е сега, на момента, освен ако наистина не се налага.

4. Използвайте нежни думи, не издавайте заповеди, а помолете. Вместо да се ядосвате, да създавате суматоха и да предизвиквате съпротива от страна на детето, просто се обърнете към него по име и с една-две думи му обяснете какво да направи. Например: „Сашо, моля те, измий си ръцете”.

5. Привлечете вниманието на детето и говорете спокойно. Иронията е в това, че когато крещим, човекът срещу нас просто изключва. Инстинктивно усеща виковете като нападка и веднага минава в отбранителна позиция. Но когато говорим нежно и с нормален тон, думите лесно ще стигат до човека срещу нас и успяват да задържат вниманието му.