Разговорите за секса с децата – това е едно от онези неща, които всяват ужас в сърцата на родителите. Поне на по-голямата част от нас. Вярно, че това са трудни и неудобни въпроси, които да обсъждаме с нашето дете, но е задължително да го направим ние и то навреме.
И така, идва момент, в който тази тема не може повече да бъде отлагана, но от къде да започнем?
Как трябва да говорим с децата за секса
Ние знаем колко и какви въпроси задават децата ни. И за някои от тях имаме готови отговори като: „Попитай баща си”, „Питай майка си”, „Не знам”, „Питай ме по-късно, сега съм зает”, „Не сега, говоря по телефона”… и просто вадим един от торбата. Но истината е, че ако децата ви искат да получат отговор, те ще питат, докато е нужно. Това важи и за въпросите за секса – те няма да приемат „не” за отговор. А и честно казано, няма нужда.
Като родители, ние носим отговорността да се уверим, че децата ни ще научат за сексуалността по здравословен, безопасен и не плашещ начин. И, вярвате или не, точно ние – родителите, сме най-квалифицираните хора, които могат да направят това. Да, ние!
Да пренебрегваме и игнорираме вродената любознателност на децата ни, не е добър план. Според специалисти-сексолози, децата, чиито родители са говорили с тях откровено и без притеснения за секса, започват сексуалния си живот по-късно и са по-отговорни и предпазливи, когато вече го имат.
Все още не сте убедени? Върнете се тогава към времето, когато вие сте научили за секса. Как и къде е станали това? За много от нас, това е било забранена тема вкъщи, да не кажем мръсна. Учили сме се от улицата, дочували сме от тук-от там по нещо, говорили сме хихикайки със съученици или по-големи братя и сестри, които са поназнайвали по нещо по въпроса. Това ли е начинът, по който искаме нашето дете да разбере какво е секс? Да не говорим, че темата, забранена по наше време, сега е навсякъде – по улиците, телевизията, радиото, вестниците… Това прави нашата задача още по важна и спешна.
Да започнем разговора
От къде точно да започнем? Добре, следващият път, когато детето ви зададе един от онези трудни въпроси („Но как бебето влиза в корема на майката?”), запазете спокойствие. Ето четири лесни стъпки, които може да използвате.
1. Получете повече информация. Кажете на детето: „Това е чудесен въпрос. От къде ти хрумна да питаш?” Това първо ще го увери, че това, което иска да знае, не е нито странно, нито нередно. В същото време, ви дава възможност да разберете какво е провокирало въпроса. Дали е видяло или чуло нещо и какво.
2. Стигнете малко по-далеч. Попитайте: „Какъв мислиш, че е отговорът?” Това е шанс да разберете какво се случва в главата му и да видите колко знае вече по въпроса.
3. Отговорете честно. Отговорът, разбира се, трябва да е съобразен с възрастта на детето и да бъде съобразен с вашите ценности и вярвания. Например, ако смятате, че бременността трябва да е следствие от брака, то обяснете му го по този начин. Или обратното. Трябва да бъдете подготвени и за по-нататъшни въпроси по темата, както и такива, които са в разрез с вашите разбирания.
4. Убедете се, че детето разбира какво му обяснявате. Попитайте го: „Това отговаря ли на въпроса ти?” или „Искаш ли да ме питаш още нещо?”
Използвайте удобните моменти
След като вече сте готови да проведете Този разговор с детето, може да се окаже, че него вече не го интересува. Тогава, може да използвате подходящ момент, в който вие да сте инициаторът.
Такива моменти се случват достатъчно често – мъж и жена се целуват в някой филм, срещате се с бременна приятелка или пък детето ви запява песен с текст, който не разбира. Тогава използвайте случая и отворете темата. Може да започнете с въпрос от типа на: „Знаеш ли какво означава това?”, „Какво мислиш за това, което виждаш?”, „Как те кара да се чувстваш?”
Това, което трябва да запомним е, че разговор, който започва с „От къде идват бебетата?” е много по-лесен, от този, който започва с „Мамо, бременна съм!” Освен това важните теми, които обсъждате с детето, докато то е още малко, със сигурност ще заздравят връзката ви и ще направят по-лесна комуникацията ви, от която ще имате нужда за в бъдеще.
