Как се справяме със силните емоции на децата си? Дали се опитваме да ги смачкваме и прогонваме преди да са ги осъзнали и без да им даваме възможност да ги осмислят и разберат? Дали се опитваме да им помогнем да ги осъзнаят и да ги трансформират в думи и в правилното им изразяване? Учим ли ги, че е нормално да изпитват гняв, тъга, егоизъм, отегчение?
Ето няколко начина, които ни помагат да научим децата си да разбират чувствата си и да ги преодоляват:
Вербализиране на чувствата
Първото, което правим, когато чувствата станат големи е да ги вербализираме. Това е толкова важно за 9-годишните, колкото е за 3-годишните, които не са така наясно със себе си и нямат достатъчно изразителен език. Понякога, когато се чувствате развълнуван или стресиран е трудно да знаете какво точно се случва или как се чувствате и дори по-трудно за някой друг да разбере. Затова вербализирането на чувствата помага на всеки да си изясни какво се върти в главата му без предположения и присъди.
„Аз посланията” са лесен начин да изразиш чувствата си без да обвиняваш – „Аз се чувствам… когато… се случи.” Това е целта, за която работим – децата ни да могат по прост начин да заявяват чувствата си. Но когато си в ситуацията и има крясъци и сълзи… ами… понякога е трудно да спреш и да намериш думи.
Когато е нужно да помогнем на децата си да намерят думи, превръщаме „аз посланието” във въпрос „Чувстваш ли се… когато… се случи?”
Чувстваш ли се ядосан, когато брат ти взе Легото, което искаше?
Разстроен ли си, защото не можеш да гледаш телевизионното шоу точно сега?
Чувстваш ли се тъжен, защото сестра ти ти е ядосана?
А за тези моменти, в които дори отговарянето на въпрос е прекалено много, имам хладно оръжие и опитвам и отгватвам какво може да се случва, използвайки твърдение – „Чувстваш се… когато… се случи.”
Дори да не сме разбрали правилно, поне позволяваме на децата си да знаят, че се опитваме да разберем и обикновено или получаваме поклащане с глава след няколко предположения, или това подканя детето да си каже само.
Предложете алтернатива
Докато работим да не смачквам чувствата на децата си, това не означава, че им позволяваме да се държат неприемливо.
Прекарваме доста време, казвайки неща като:
„Ок е да си ядосан на брат си, но не е ок да го удряш.”
„Ок е да си разстроен, но не е ок да говориш грубо на хората.”
„Ок е да се чувстваш сърдит за това, че трябва да свършиш това, но все пак трябва да го свършиш.”
Важно е да покажем на децата, че да имат силни чувства е нормално, но по-важно е да се научат да ги овладяват. Когато си ядосан и всеки мускул в тялото ти е напрегнат и искаш само да го изразиш… да ти се каже, че е ок да се чувстваш по този начин, но да бъдеш спрян реално да го изразиш, не помага особено да се почувстваш по-добре. Все още си бесен, все още си напрегнат, все още искаш да удариш някого. Затова е важно да предложим алтернативен начин за изразяване на гнева или освобождаване от завладялото чувство.
Може да отидеш да удариш възглавницата си.
Можеш да говориш за това с мен.
Можеш да отидеш да ритнеш топката наистина, наистина силно.
Можеш да излезеш и да крещиш на дърветата.
Можеш да пишеш или нарисуваш как се чувстваш.
Успокояване
Сега, когато сме установили какво чувстват, помогнали сме им да пренасочат това чувство… сега е нужно да им помогнем да се успокоят.
За някои деца само излизането да крещят навън е достатъчно да им помогне да се успокоят, но едно от децата ми наистина се напряга да поеме контрол над големите си чувства, дори, когато иска. Нужно е да му помогна да открие начини да се успокои, за да продължи напред.
Установяването на най-добрия начин за успокояване на децата ви е винаги лесно. За някои деца е да прекарат време сами, или да се гушнат под тежко одеало, или може да е навън това, от което се нуждаят, но тези неща не помагат на момчето ми. На някои им харесва да дишат дълбоко по 10 пъти, а на други им се струва скучно, но пук пробите да дишат, могат да се превърнат в забавна игра с дишане, хъркане, дишане в лицето на другия и – в крайна сметка – в смях и игра. А смехът е това, което помага на децата да избягат от негативните емоции.
Определете граници, след това пренасочете
За някои деца, правенето на всичко по-горе е супер и прекрасно, и полезно… но понякога тези неща не помагат на детето ви да се справи и превъзмогне големите си чувства.
За някои деца яростта и раздразнителността могат да продължават и продължват, дори след като сте говорили за чувствата им и сте им помогнали да ги насочат към по-подходящо поведение и сте им дали шанс да се успокоят.
Някои родители установяват, че на детето им помага да поплаче и повика на спокойствие, а на други им помага да не бъдат изоставяни сами с емоциите си. При тях веднъж преминали определена граница, чувствата не могат да намерят изход и да напуснат детето. Тогава в тях тъгата и гневът се смесват в мъчителна комбинация, която продължава дълго. При тях родителите им трябва да са до тях, за да ги подкрепят. Да поставят граница. Например:
„Имаше 20 минути да си ядосана и да изкараш чувствата си, сега е време да продължиш.”
Продължаването включва откриване на нещо друго, което да правиш сам или да ти се даде задача, която да свършиш (тя е на 9, но за по-малки деца бих предложила избор между две неща, които биха харесали).
Задачите, които предлагаме винаги са нещо, което включва физическо движение, но не много. Например, да строят с лего или да сгъват прането, или да рисуват, да се разходят до пощенската кутия – нещо, което включва тялото, но е лесно за тях, за да дава възможност изцяло да се отдадат на новата задача, докато то бавно оставя гнева и тъгата.
Прочетете още:
5 начина да спрете агресивното поведение у детето
