Имате проблем с това да разберете, че детето ви лъже? Не сте само вие.
Според скорошно проучване само 47 на сто от родителите могат да се справят с разпознаването на лъжите, които децата им изричат.
Проведени изследвания с повече от 10 хиляди деца и родители, показват, че много от родителите си мислят, че могат да хванат всяка лъжа, която децата казват, но повече от половината от тях са били в грешка.
Детският психолог д-р Луиз Портер казва, че резултатите изобщо не са изненадващи. Причината, поради която родителите не могат да разпознаят дали детето им лъже не е защото техния наследник е по рождение с дарба на лъжец и лицето му не го издава, но хората са така устроени, че трудно хващат лъжата.
Как можем да сме сигурни, че едно дете лъже?
„За да можете да разберете дали ви лъжат, единственият начин е да наблюдавате внимателно, дали всъщност вие сте наблюдаван внимателно.“ – с това доста интересно изречение д-р Портър обяснява защо се случва така, че много често не осъзнаваме, че ни лъжат.
„Наблюдават ви, за да са сигурни, че сте им се вързали.“, казва тя.
И това не е само при децата, едно и също е при всички възрасти. „Повечето хора си мислят, че когато ни гледат в очите, ние приемаме, че те казват истината, но по този начин те просто се опитват да разберат дали наистина са ви подвели или не.“
Децата се научават да лъжат около три годишна възраст. Това е моментът, в който осъзнават, че родителите не могат до разберат всичко, което се случва в главата им. Едва когато станат на четири години, те вече започват да осъзнаят важността от това да се казва истината. За някои деца обаче това може да се окаже доста трудно занимание, защото е вероятно те вече да са започнали да се страхуват да казват истината на всяка цена, за да си спестят други усложнения.
Например, ако едно дете е счупило нещо, ще му е трудно да си признае за стореното, защото:
– да счупило го е, но в същото време не е било нарочно и просто не иска да му се карат или наказват.
„Понякога нещата стават доста по-зле, отколкото децата са си ги представяли.“ – добавя д-р Портър. Вместо да притискат децата, родителите трябва да се опитат да разговарят нормално за това, което се е случило и да опитат да разрешат проблема заедно, съветва тя.
„Децата не се нуждаят от никакви стимули, за да се държат добре. Те имат нужда от умения, а грешката е показателна, за това че не разполагат с тях.“
Вместо да питате „Ти ли счупи тази ваза?“, можете да кажете „Виждам, че вазата е счупена, време е да почистим.“
Когато едно дете е направило нещо нередно и си е признало, родителите би трябвало да са доволни от това, че то е било искрено с тях.
„Казвайте му следното: „Наистина се радвам, че ми каза истината. Харесва ми, когато си откровен с мен.“
по материали от www.practicalparenting.com.au
