Психологът Галя Даскалова отговаря на вашите въпроси
*Родител: Здравейте искам да попитам как да отделя почти двегодишният си син от мама, имам предвид, че постоянно е “увиснал ” на панталона й и не прави и не ходи никъде, без да се скъса да реве за нея, като се къпе иска да е с нея, когато тя е в тоалетна седи пред вратата и реве, спи при нас на спалнята, абе ужас Ви казвам, имаме нужда от помощ, ама не знам каква.
Здравейте,
Разбирам, че у вас ситуацията е тежка!
Втората година е периодът, в който трябва да помислим за отделяне на детето от майката. Въоръжете се с търпение, не става бързо! „Прилепчивостта ” на детето е продиктувана от страха да не загуби присъствието и любовта на любимия човек. Малките деца нямат никаква представа какво става с нас докато не сме пред очите им. „Отивам на работа” или „Ще се върна след половин час” са много абстрактни понятия за тях. Опитайте се да бъдете предвидими за детето си, да ритуализирате семейното ежедневие, за да се научи детето кое след кое следва и така да се почувства по-уверено.
Другата област, на която трябва да обърнете внимание е детската самостоятелност в чисто битов план (обличане, събличане, хранене и др). С колкото повече неща детето се справя само, толкова по-уверено и самостоятелно става. „Висенето” на крака на мама често е и страх „ че няма да се справя сам”. Разбира се самостоятелните задачи би следвало да са съобразени с възрастовите особености на детето!
Не бива да изпускате и факта, че понякога майките сами не са готови да „пуснат” децата си и маскират страховете си за всеотдайни грижи. Никой не се ражда научен да бъде родител. Понякога в желанието си да направим най-доброто за детето си допускаме неволни грешки. Ако ситуацията на „напрежение” у дома продължи не се колебайте да се обърнете към специалист, който ще отчете спецификата на вашата фамилна динамика, поводите детето ви да е така тревожно от раздяла и ще ви предложи конкретни решения, съотносими към вашия конкретен случай.
Автор: Галя Даскалова
За контакт 0888 611 872
6,536 преглеждания
