Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.
Като родители често подценяваме играта, защото дейности като учене, социални изяви и творчество са по-важни за нас. Именно чрез преиграването на различните роли обаче децата намират сила да се справят с предизвикателствата, които живота им предлага и да са по-концентрирани и мотивирани в другите си начинания.
Фантазирането е и мястото, в което ние като родители можем да се включим, за да се докоснем до вътрешния им свят, да им помогнем да го обогатят и разнообразят, както и да изградим една топла и любяща връзка помежду ни.
Какво е нужно да знаем, докато играем заедно?
- Може би най-важното е, че самото ви присъствие в играта е безценно за децата ви – чрез взаимодействието си с вас, те се чувстват значими и обичани. Виждат, че тяхната любов също е приета и същевременно се учат да взаимодействат със заобикалящия ги свят.
- Позволете си да се забавлявате и да оставите въображението ви да ви води.
- Подхождайте с искрено любопитство. Ако играете с герои например, интересувайте се за външния им вид, възрастта, къде живеят и с какво се занимават, какво обичат и какво не, как взаимодействат помежду си, какво очакват да се случи и т.н.
- Уважавайте вътрешния свят на детето – бъдете безоценъчни и безкритични, дори когато не разбирате какво ви се разкрива.
- Отразявайте със свои думи действията и думите на децата, за да са знаят, че са чути и видени.
- Опитайте се да разберете какви са нуждите им и измислете забавен и за вас начин да ги задоволите в играта.
- Използвайте всеки възможен случай чрез играта да им покажете колко ги обичате и колко се гордеете с тях.
За разлика от действителността, във фантазиите няма ограничения – героите могат да променят способностите си, обкръжаващата ги действителност, съдбата си. Възможно е да имат материална форма, но и да са само във въображението ни. Така може да играем навсякъде – дори на прибиране от училище или градина, вършейки домакинската работа или разказвайки си приказка преди лягане.
Всяко спонтанно взаимодействие може да се превърне в игра, в празнуване на тези безценни моменти на откровение и близост.
Ивилина Зафирова е детски психолог. Работи под супервизия като гещалт терапевт и фасилитатор семейни констелации.
тел: 0898417727
Повече за автора на www.ivilinazafirova.com
