Хиперсамостоятелност

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Преди да говорим за границата между здравата самостоятелност и хиперсамостоятелността, може би е редно да си припомним какво представлява детската самостоятелност и кога всъщност се формира.

hipersamostoqtelnost

Детето разбира, че то и мама са две отделни неща след първата годинка. Дотогава то преживява себе си чрез мама. В края на първата година се появява мозъчната кора, която е отговорна за причинно-следственото мислене и то започва да разбира, че то е отделно същество. И тогава настъпва фазата на ужасните две.

Детето започва да отрича всичко, което възрастният очаква от него. Чрез думата “не” детето има възможност да покаже и докаже своята самостоятелност и отсъствието на този период е тревожно.

Тук е началото на поставянето на крачките към детската самостоятелност – чак до пубертета.

Тази фаза е изключително важна и трябва да можете да кажете да на детската автономност, за да се случи по естествен начин. Кои са фазите на детската самостоятелност:

  • първично доверие – формиране през първата година
  • посланията на родителите – думите и поведението, които изразяваме
  • комуникацията – да насърчавам, разбираме, показваме топлина и внимание

Тенденцията родителят да преминава в друга крайност в днешни дни:

  • физически отсъстващ родители
  • работещи и емоционално отсъстващи родители
  • свръхамбициозни родители
  • незрели родители – парентификация
  • родител, който държи да се хареса на детето
  • родители, на които им е трудно да поставят граници
  • грижи за по-малко братче/сестриче

Здравата граница:

  • отчитайте възрастовите особености на детето
  • приоритизирайте задълженията му
  • разгледайте очакванията си
  • показвайте му, че го обичате не само, когато се е справило

Темата представи Дора Прангаджийска на Академия за родители в София

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2,260 преглеждания

Comments are closed.