Не можехме да ви опишем по-добре Галена, отколкото тя самата го направи:
„Казвам се Галена Иванова. Станах майка преди по-малко от 3 години и това промeни много неща. През 2012 г реших да се разделя с обичайната си професия и се захванах със създаването на Къщата за четящи хлапета като място, което предлага събития за най-малките – занимания, които събуждат детското любопитство и любовта към книгите, ателиета, развиващи сръчността и въображението на децата, срещи, които възпитават в уважение към природата и дават увереност на детето в собствените му сили. Преди да направя тази голяма промяна в професионалния си живот се занимавах с ПР и корпоративни комуникации. Днес съм щастливо влюбена в живота, детето си и работата си. И вярвам в максимата, че чужди деца няма.“
Разкажете как се случи вашата бременност: планирана, непланирана, къде и с кого бяхте, когато разбрахте?
Бременността ми беше желана, но не беше планирана. Случила се е… според по-късни изчисления – в един августовски ден на морето. Като много жени и аз имах смътно усещане, че вече „не съм сама“, но бях чувала много истории за мнима бременност и всички нейни симптоми, така че предпочитах да не бързам с изводите. Все пак любопитството ми един ден взе връх и си купих първия тест – от тези, които уж прогнозирали бременността на най-ранен етап. Според него не бях бременна и реших да изоставя подозренията си. Само седмица по-късно, обаче, минавайки покрай една аптека, се изкуших да си взема нов тест. Направих го вечерта и този път се появи бледата розова линийка.
Какво беше първото нещо, което си помислихте, като видяхте теста (когато лекарят ви съобщи)?
Обзе ме странно вълнение, което сега не мога да сравня с друго. Чувството приличаше отчасти на това да те осени страхотна идея за нещо ново и вълнуващо, отчасти на усещането, че ти предстои голяма промяна – като например преместването в друг град. Помня също, че не заспах цяла нощ от вълнение. И май тогава разменихме „първи думи“ с моята дъщеря.
На кого казахте първо?
Разбира се, първият човек, който научи беше таткото на бъдещото ни дете Марта. Той видя и първия положителен тест.
Опишете бременността си с няколко думи?
Имах лека, безпроблемна бременност, усещах вниманието на близки и приятели и бях много щастлива. Чувствах се по-хубава, по-жизнена, по-усмихната… нали очаквах най-прекрасната среща в живота си.
Бременните често преживяват различни странни периоди: какви бяха вашите, какви непривични хранителни навици развихте, кои са странностите, с които околните хора помнят бременността ви?
Помня, че в първите месеци от бременността се хранех предимно с доматена супа в различните й разновидности. Започнах да отслабвам. Изостри се обонянието ми и много миризми (дори любимите ми парфюми) започнаха да предизвикат гадене. След първите три месеца, обаче, като че ли всичко се нормализира и единственото нетипично явление беше непреодолимото ми желание за следобеден сън. То се засилваше с напредването на месеците и малко преди да родя можех да заспя по всяко време.
Какво бихте променили в евентуална следващата бременност – от гледна точка на сегашния си опит?
Не бих искала да променям нещо – бременността ми беше спокойна и щастлива. И много вълнуваща.
Какво означава за вас да носите бебе под сърцето си?
Това е буквалното значение на израза „да живееш за друг“. Майчиното сърце тупти за двама. Ставаш отговорен към всичко, което досега си правил без да се замисляш – към храната си, към пороците си, към емоциите си.
Какъв беше изхода от бременността? Как протече раждането?
Раждането беше моментът, от който се страхувах, но и очаквах с голямо вълнение. С наближаването на термина, страхът отстъпваше място на желанието най-накрая да прегърна малкото човече, което вече познавах, но не бях виждала. А и все още не знаех дали е момче или момиче. Така бяхме решили с таткото – да изчакаме търпеливо до последно. За мой късмет, родих естествено. Всичко премина бързо и нямаше нищо от страшните истории, които бях слушала и чела. Бях много щастлива, че имам дъщеря… макар, че моята интуиция казваше, че ще е син.
Какво бихте искали всички родители да знаят?
Децата учат родителите си най-вече на търпение. Въоръжете се с много търпение (и въображение!) ако ви предстои да ставате мама или татко.
Как се промени отношението ви към родителството?
Започнах да гледам на детето си като на приятел, а не като на малък човек, който се нуждае от моите грижи. Въпреки, че дъщеря ми все още няма три – понякога тя е тази, която ме гушка за „Лека нощ“.
Блиц:
Емоцията (на бременността):: Вдъхновение
Музиката: Ритъмът на сърцето
Храната: Която храни душата ви
Бъдещето: Носим го в нас
Усещането: Две в едно
Любовта: Безусловна
Сънищата: Лукс за всяка майка
