Емпатията при децата

Почти от раждането бебетата страдат, когато друго бебе плаче – реакция, която се смята за първи признаци на емпатия. Бебетата реагират на нещастието на другите, сякаш самите те го изпитват и започват да плачат. На около година децата започват да осъзнават, че някой друг страда, като още не са сигурни как да реагират. Наблюдава се, че малките деца подражават на страдащия, за да разберат по-добре какво изпитва.

Това подражаване изчезва около третата година, когато децата осъзнават, че чуждата болка е различна от тяхната и се опитват да утешат страдащия. Това е и момента, в който децата започват да се различават по своята чувствителност към страданието на другите. Разликата в емпатичната настройка идва от начина, по който родителите възпитават децата си.

Според изследванията децата показват повече емпатия, когато родителите им обръщат внимание за страданието, което причинява на другите тяхното поведение, като наблягат на чувствата на другия човек, вместо да оценяват поведението като лошо. Децата също така наблюдават и имитират реакциите на възрастните в различни ситуации на дистрес и реакции към хора, изпаднали в беда.

Важни са малките повтарящи се моменти в общуването между родител и дете, тъй като те предават емоционалните уроци. Съществено за развитието на детето е то да разбира, че емоциите му се посрещат с емпатия, приемат се и се предизвикват ответна реакция. Дори се смята, че тези моменти в ранна детска възраст оформят емоционалните очаквания към интимните партньори в бъдеще.

Емпатията към бебето може да е безмълвна, важно е майката да предаде на бебето, че знае какво чувства то. Ако то изписка от удоволствие, тя може да потвърди като го потупа, започне да гука или измени тона на гласа си. При това общуване майката показва, че се вълнува почти колкото детето. Това поведение успокоява детето, че има емоционална връзка. Не е достатъчно само да се подражава на бебето, а да се изиграе неговата емоция.

Благодарение на емпатията, децата развиват усещане, че другите хора споделят чувствата им. Когато липсва емпатия към детето у него се появява силна тревога. Когато последователно родителя отказва емпатия към всяка емоция на детето, то спира да я изразява и дори да я изпитва. Така цели емоции изчезват от интимните отношения, тъй като в детството са били потискани. Децата стават пасивни или проявяват повече отрицателни емоции, ако на тях има повече отклик от родителите. Има надежда дисбаланса в емоционалното развитие да се коригира от други връзки – с приятели, роднини, учители, психотерапевт.

„Емоционалната интелигентност”, Д. Голман

Превод: Мирослава Делчева-Пепелджийска,

http://communication-academy.eu

Прочетете още:

Когато казваме НЕ на децата си

Подценяването и зачитането на емоциите на децата

„Бебешки пубертет” – какво да очакваме и как да се справим