Стиснати юмручета, намръщено лице, плач, тръшкане или гневно „Не!“. В ранна детска възраст силните емоции често идват внезапно и изглеждат огромни – както за детето, така и за родителя.
Когато малкото дете се ядосва често, първият ни импулс понякога е да потушим гнева възможно най-бързо. Но гневът сам по себе си не е нещо лошо. Той е естествена емоция, която детето тепърва се учи да разпознава и изразява.
Защо на малките деца им е толкова трудно да се успокоят?
Детето може да изпитва много силни емоции, но все още няма достатъчно развити умения, за да ги контролира така, както очакваме от възрастния.
За едно малко дете е трудно едновременно да осъзнае, че е ядосано, да спре първоначалния си импулс и спокойно да обясни с думи какво чувства. Това е умение, което се развива постепенно.
Затова вместо да очакваме: „Ядосан съм, защото не ми разреши да взема играчката“, по-вероятно е да видим плач, викане или сърдито изражение.
И това е част от порастването.
Помогнете му първо да успокои тялото си
Когато емоцията вече е завладяла детето, дългите обяснения рядко помагат. В този момент то има нужда преди всичко от спокойствието на възрастния до себе си.
Можем да седнем близо до него, да го прегърнем, ако позволява, да го хванем за ръка или просто да останем наблизо. Спокойният тон и присъствието ни му показват, че силното чувство е неприятно, но не е страшно и ще премине.
Така постепенно детето се учи да се успокоява – първо с наша помощ, а с времето и само.
Назовете чувството, вместо да го отричате
Понякога детските причини за гняв ни изглеждат маловажни. За детето обаче те са напълно истински. Вместо „Няма за какво да плачеш“ или „Стига си се ядосвал“, можем да кажем:
„Ядосан си, защото много искаше това.“
„Виждам, че си много сърдит.“
„Трудно е, когато не можеш да получиш това, което искаш.“
Когато назоваваме емоцията, помагаме на детето постепенно да свърже усещането с думата. А това е една от първите стъпки към по-доброто справяне със силните чувства.
Приемете гнева, но не всяко поведение
Да позволим на детето да бъде ядосано не означава да позволяваме удряне, хапане или чупене. Границата може да бъде спокойна и ясна:
„Може да си ядосан, но не може да ме удряш.“
Така детето научава нещо много важно – всички чувства са допустими, но не всяко действие е. То може да плаче, да се намръщи, да каже, че е ядосано или да потърси близост. Задачата ни е постепенно да му покажем кои начини за изразяване на гнева са безопасни.
Говорете, когато бурята премине
Разговорът за случилото се е най-полезен, когато детето вече е спокойно. Тогава можем заедно да си припомним какво го е ядосало и какво му е помогнало да се почувства по-добре.
С времето тези малки разговори учат детето да разпознава собствените си реакции и да открива как може да се справя с тях. Не е необходимо тригодишното дете винаги да изразява гнева си спокойно и с точните думи. Това ще дойде постепенно.
Най-важното е да знае, че може да бъде ядосано и въпреки това да се чувства обичано и сигурно. С търпение, ясни граници и много практика то постепенно ще открие по-добри начини да показва дори най-големите си чувства.
