Детски игри от отминали дни, част втора

Със сигурност си спомняме безкрайните летни часове навън, изпълнени с игри и много смях. Аз си ги спомням, даже с лека тъга. И то не защото са отминали за мен, а защото детето ми няма да може да изпита радостта и емоциите от тях, и набързо намазаната филия с лютеница.

Сега улиците са пълни с фучащи коли, а тези които не фучат, са заели тротоарите и зелените площи. Притеснено ни е да пускаме децата си до късно, дори пред съседния блок. А и най-вече – те не знаят нашите детски игри. Това, което можем да направим е поне да им ги покажем, а защо да не съберем една весела компания, да отидем в парка и да поиграем заедно!

Игра на думи с топка

Хубавото на тази игра е, че всеки може да си измисли своя собствена, според възрастта на участниците. Основното е, че участниците се подреждат в кръг деца, а един остава в средата с топката. Подава я произволно на някой и едновременно с това му задава въпрос. Играчът от кръга трябва да я хване, да отговори и да я върне в центъра. Ако отговорът е правилен, този, който е в средата остава, ако не – се сменят. Може да играете със смятане, може да бъде с гатанки… каквото ви хрумне.

Друг вариант е, да няма човек в средата, а топката да се подава в кръга от човек на човек, като първият започва като казва една дума и подава, следващият трябва да каже друга, която за почва с последната буква от предходната и така по целия кръг, докато някой сбърка или не може да се сети. Тогава отпада. Победител е последният останал. Ако децата са по-големи, за да бъде още по-интересно, играта може и да е за време.

Развален телефон

Изключително смешна игра и понеже е по-спокойна, е подходяща за почивка след някои по-бурни забавления. Децата сядат, подредени в редичка. Първият измисля някоя дума, за предпочитане е да е по-дълга и завързана. Може и да е словосъчетание за по-интересно. Прошепва думата тихо на ухото на седящия до него, който предава това, което е чул на следващия и така до края на редицата. Последният става и казва силно думата, която е разбрал. Ако тя е първоначалната, този от края сяда най-отпред и измисля нова дума и така играта се повтаря.

Игри с тебешири

Рисуване със завързани очи. Всяко дете си избира по един тебешир и им се завързват очите. След това им се казва какво да нарисуват. След като приключат, им се махат превръзките и пада голям смях. За най-вярната рисунка може да има награди.

Друг вариант е рисунката да се започне от един и да се довършва от другите – например първият рисува главата, следващият тялото, третият – дрехите… и така могат да се получат доста забавни картинки.

Капитане, капитане, какво ти е морето?

Играе се подобно на “сляпа баба”. Избира се един, който ще бъде капитан и му се завръзват очите. Всички се нареждат в кръг, едно от децата завърта капитана няколко пъти, за да не запомни кой къде е бил. И децата започват да питат: “Капитане, капитане, какво ти е морето?”. Той си избира кое от трите морета да каже: при “тихо” – всички мълчат и се разхождат възможно най-безшумно около капитана, при “бурно” е подобно, но всички викат: “Бууууу”, ако е замръзнало, всеки трябва да спре на място. След като каже какво е морето, капитанът трябва да хване някой и по дрехите да познае кое дете е хванал.

Крокодил

Едно дете се избира за Крокодил – добре е при първото разиграване това да бъде родител. Разчертава се река и децата се подреждат на единия бряг, а крокодилът “влиза” в нея.
Децата питат: „Крокодиле, Крокодиле с какъв цвят да преминем реката?”
”Крокодилът” отговаря като казва един цвят. Което дете успее да се хване за такъв цвят – по дрехите или предмет, който държи, може спокойно да прекоси реката и да стъпи на другия бряг. Ако детето няма такъв цвят по себе си, трябва да пребяга реката, а „крокодилът” се опитва да го хване. Може две или повече деца да се хванат за дрехата на друго, което има поискания цвят.

Крокодил става детето, което е хванато последно. Ако няма такова остава старият „крокодил”.

Щафета

За тази игра е нужна малко предварителна подготовка. За да се организира забавно състезание са необходими по два обръча, две топки, 2 кофи, някакви дребни играчки (например плюшени) и каквото още може да измислите. Децата се разделят на два отбора, а предметите се подреждат един след друг и се задават правилата на състезанието. Например: тръгват първите две деца (по едно от отбор), тичат и стигат до обръча. Той може да се прескача, да се върти или нещо друго. Продължават до топката, която трябва да тупнат 10 пъти без да им избяга. Ако успеят продължават нататък по трасето, стигат до плюшените играчки, взимат една, отиват до кофата, пускат играчката вътре, заобикалят я и тичат обратно до старта, където плясват ръката на следващото дете от отбора, с което предава щафетата. Печели този отбор, чиито играчи минат първи през трасето.