„Детската книга – ръководство за употреба“. Хуморът
Кой не обича смеха? А има ли някой, който се смее по-искрено от дете? Въпреки, че детското чувство за хумор тепърва се изгражда и развива, децата имат безпогрешен усет към шегата.
В тази статия от поредицата „Детската книга – ръководство за употреба“ ще обсъдим хуморът в детската литература и как да използваме силата на смеха, за да възпитаваме в любов към книгата.
Хуморът и децата
Хуморът е един от най-силните мотиватори за детето да разлиства страниците на една книга. Дори в най-ранна възраст малчуганите умеят да разпознават комичното. И както и по отношение на съдържанието и илюстрациите в книжката, за правилния подбор на детското четиво – с подходящ за възрастта и възпитателните цели на родителя хумор, нужно е да имаме предвид няколко основни неща. Нека видим кои са те.
Трудно е да разберем природата на шегата, но въпреки това ще посочим няколко основни насоки, които превръщат детската книга в добър източник на забавление и искрен смях.
За най-малките деца (до 2 годишна възраст) шегата трябва да бъде съвсем опростена и директна. Не забравяйте, че хуморът изисква определен социален опит и често шеги, които ние или дори по-големите ни деца разбират, са непонятни за малчовците. Малките деца възприемат хумора като изненадваща промяна на дейности, които обичайно се случват в друга последователност. Те биха се посмели и на всичко, което произвежда силен шум, изкривена и нетипична гримаса на любимото лице на мама и татко, невинна пакост, абсурдна или невероятно звучаща история. Но не са ли това ситуации, на които се смеем и самите ние – порасналите деца? Една много обичана история, която буди усмивки на лицата на децата вече повече от 4 десетилетия, е историята за една много лакома гъсеничка, създадена през 1969 г от Ерик Карл. Историята (може да се намери в чуждоезиковите книжарници с детска литература у нас с повече търсене) разказва за една много гладна гъсеничка, която не спира да похапва всякакви лакомства – близалки, тортички, плодове и то в немислимо големи количества. Книжката се превръща в бестселър. Децата се увличат по тази книга, защото е конструирана като книга игра, а същевременно се забавляват и учат с нея.
При по-големите деца, от 3 до 5 години, с повече социален опит, хуморът става по-сложен. В тази възраст децата откриват комичното в странното и ексцентрично поведение на някои герои. Могат да разпознаят глуповатите постъпки от постъпките на разумните деца и по този начин се забавляват на нелепите действия. В тази възраст децата са изградили основни представи за добро и лошо, за правилно и неправилно, за редно и нередно. Затова умението на автора да противопоставя по удачен начин тези понятия кара децата не само да се смеят, но и да затвърждават своите ценности. Много добър пример за забавна, хумористична книжка е класическата история на Ран Босилек за малките патиланци и комичния образ на баба Цоцолана. От същия ранг са и двамата немирници Макс и Мориц, които с непрекъснатите си пакости и ситуации, в които поставят възрастните хора около тях, будят усмивка на лицето на малките читатели.
При децата в предучилищна и училищна възраст историите, които забавляват и разсмиват, са с по-сложен сюжет и често с фантастично звучене. Добър пример са популярните романи на Роалд Дал. В „Джеймс и гигантската праскова“, например, огромен носорог, избягал от лондонския зоопарк, изяжда родителите на главния герой Джеймс. А момчето е сполетяно от още по-голяма „беда“, тъй като заминава да живее при двете си ужасни лели – леля Спондж и леля Спайкър. Джеймс е изключително нещастен, докато не се случва нещо странно и той не тръгва на необикновено пътешествие. В много от книгите на Дал хуморът произтича от начина, по който негативните герои получават своето възмездие – странен, причудлив, необичаен и понякога дори жесток. Това доближава неговите истории до жанра на черния хумор, който в тази възраст децата вече са способни да разбират.
При по-големите деца, на 8 и повече годишна възраст, абсурдът в разказа и сюжета на книгата, продължават да бъдат основен източник на комичното. Поради много по-големия социален и литературен опит по-големите деца могат да се забавляват дори от умелото използване на литературния език. Комичното описание е неизчерпаем източник на шеги и забавления за малките ученици. Спомнете си образа на леля Дъмпша в разказа на Елин Пелин – „Ангелинка“, който сам по себе си няма комичен характер, но се запечатва със своята натуралност и често буди детските усмивки. Дъмпша е “голяма черна пеперуда”, с “лице сухо, кокалесто с голямо мъхнато разстояние между носа и устата, с редки дълги косми по брадата, с вежди, паднали отстрани, дърпани от безчислените бръчки около свитите й очи….Тя говореше громко и из устата й се показваха два стари зеленясали зъба като камъни пред някоя тъмна пещера!”
И съвсем на финала… нека направим една уговорка. Не всяко четиво, което разсмива детето, е наистина подходящо за него. Не забравяйте за възпитаващия ефект на книгата. Не е рядкост детските автори да заложат на неподходящ хумор, който описва пакостливи деца, които със своите хитрини и лошо поведение се противопоставят и подиграват по невъзпитан начин на правилата на възрастните. Проблемът, който крият подобни истории, е че се изграждат модели на поведение, които децата възприемат като желани от тях, будят възхищението им и ги карат да им подражават. Затова внимавайте на какво се смее вашето дете!
Прочетете още:
Как да насърчим детето да чете повече?
10 начина да направим книгите интересни за детето
Детската книга – ръководство за употреба
2,779 преглеждания
