Комуникацията с връстниците не се отдава на всички деца по еднакъв начин. Възможно е детето ви да се бои от други деца на неговата възраст. Основната задача на родителите е да му помогнат да преодолее този ирационален страх. Той е особено присъщ в предучилищната възраст, когато децата придобиват основните умения за общуване с другите.
Детето, което избягва съвместни игри с връстниците си и ги отбягва съзнателно обикновено трудно се приспособяване към детската градина, а по-късно и към училището.
Когато съществува този страх, поведението на детето може да е много различно у дома и навън. Такива деца на детската площадка са нервни и сприхави, а у дома са спокойни и податливи на комуникация.
Съществуването на пречки в комуникацията с връстниците често се изразява в срамежливост и нежелание за общуване. Такива деца не са способни да се защитят при нужда в конфликтна ситуация, но е възможно да демонстрират неочаквана и немотивирана агресия към други деца, което също е проява на страх от околните.
Причини детето да се страхува от други деца:
Ако детето открито проявява страх от други деца, това не е резултат задължително на психологически проблеми. Възможно е причината да се крие в особеностите на характера на малкото дете. Някои деца са отворени и комуникират безпроблемно с други деца и възрастни, но при други съществува ясно изразена плахост и срамежливост. Много е вероятно с течение на времето тези качества да избледнеят и без допълнителни усилия от страна на родителите, детето да се социализира напълно успешно.
В повечето случаи детето се страхува от други деца поради липса на социални умения. Страхът произтича от липса на елементарна възможност да изгради комуникация с околните и поради слабо познаване на начините на поведение в определена среда. Преодоляването на плахостта и страхът от комуникация с други деца може да се повлияе положително, ако родителите съзнателно поощряват връзките на детето си с негови връстници.
Негативният опит с връстниците в ранна възраст може да повлияе негативно бъдещите отношения на детето с други деца в училище, а и по-късно, когато то се превърне в зрял човек.
Ако детето живее в изолация, то преживява психологически и физически дискомфорт. Той може да остави ярък отпечатък върху поведенческите реакции на детето. От голямо значение е психологическата атмосфера в семейството. Ако самите родители живеят в ограничен социален кръг , който се заключава до две-три приятелски или роднински семейства и в живота им липсват чести и сърдечни празненства, то детето логично и несъзнателно ще копира поведението на възрастните.
10 ефективни съвета как да помогнем на детето да преодолее страха си от своите връстници:
Преодоляването на веднъж възникнал такъв страх у детето е трудна задача. Възстановяването на детската увереност може да отнеме много време и системни усилия. Вероятността да се наложи намеса на детски психотерапевт е реална. Родителите трябва да наблюдават децата си много внимателно и ако забележат сигнали за социална изолация да се въоръжат с търпение и с индивидуален подход и обич да пристъпят към преодоляването на проблема.
1. За да се развиват социалните умения на детето от голяма полза са детските клубове по творчество, спорт и изкуства. Можете да запишете детето си на някаква подобна форма на обучение.
2. Говорете с детето си по всички теми, които забележите, че го вълнуват. Постарайте се да му обясните как протичат взаимоотношенията в група и как се очаква то самото да реагира в определени ситуации. Научете го как да представя своите интереси пред другарчетата си и по какъв начин да ги защитава. Например как да реагира, ако друго дете му вземе играчката. Положителните резултати могат да се подкрепят с примери от ежедневието.
3. При нужда, демонстрирайте подкрепата си за детето, дори това да се наложи да е на детската площадка, където се събират много деца.
4. Развитието на уменията, укрепването на независимостта и развитието на личността на детето, трябва непременно да са в комбинация с набор от образователни методи, които родителите да опознаят и използват спрямо своите деца.
5. Родителите трябва да коригират ефективно негативните емоции и да помогнат за преодоляването на страха у детето чрез изкуство, театър, рисуване.
6. Нужно е детето да бъде поощрявано да кани връстниците си на гости у дома и да се научи да приема техните покани.
7. Родителите трябва системно да демонстрират топли чувства към детето си. То трябва да се чувства сигурно, че независимо от някои свои недостатъци е обичано и ценено.
8. Хвалете вашето дете за всеки, дори и най-незначителен, повод. Отбелязването и на най-незначителния на пръв поглед успех внушава чувство на увереност в собствените способности и умения.
9. Не правете негативни характеристики на другите деца в присъствието на своето дете. Оценявайте ползите от съвместните игри с връстници му положително и ги насърчавайте при всеки възможен случай.
10. Не преекспонирайте проблема със страха и срамежливостта и не се опитвайте да включите детето насила в неговото разрешаване. Не го коментирайте с ваши близки, особено в присъствието на самото дете. Бъдете деликатни и търпеливи.
