Детето и въпросите за секса

Преди няколко дни с колежките се заговорихме за децата. Покрай забавните истории стигнахме до любопитните – разказах, че наскоро синът ми ме попита как точно хората правят секс. Той е на седем години, а аз уча за акушерка. Темата за създаването на бебета отдавна сме я минали, но явно му убягваха някои детайли 🙂 У нас си говорим за какво ли не – малкото ми момче расте, а заедно с него растат и въпросите му. Знае, че спокойно може да ни пита по всякакви теми и че ние с баща му също толкова спокойно ще му отговорим. Разговорите по “неудобни” въпроси не ни причиняват неудобства, но една от колежките ми се изненада от факта, че съм обяснила на сина ми как хората правят секс. Знам, че сме различни и че не всеки може свободно да говори за такива неща. Понякога човек и да иска, не е много сигурен как да поднесе информацията на децата, затова реших да събера малко идеи, които ще ви споделя след малко.

Моите възгледи за комуникацията между родител и дете се основават в голяма степен на комуникацията ми с майка ми от времето, в което бях дете. Като истински педагог, тя винаги обръщаше внимание на безбройните ми въпроси. Не помня да ми е разказвала “врели-некипели”, нито пък да ме е баламосвала с истории за Торбалан. Чувствах, че мога да си говоря с нея за всичко и съм благодарна за търпението и уважението, с които подхождаше към моето любопитство. Ще ви разкажа нещо смешно. Бях 5-6 годишна, когато приятелка ми се похвали, че щъркелът й е донесъл братче. Аз на свой ред й обясних, че щъркелите не носят бебетата, а ги раждат майките… тя сърдито ми отговори: “Моята майка ми каза, че ги носи щъркелът!”. Скарахме се хууубавичко – всяка от нас защитаваше казаното от своята майка, защото майките никога не лъжат децата си, нали?! Накрая се посбутахме, разплакахме се и си тръгнахме ядосани и гузни (заради “сбутването”). Помня, че майките ни, също приятелки, след тази случка си поговориха сериозно, а после се и посмяха. Ние, малките пък, още на другия ден се бяхме сдобрили. Но помня и друго – още тогава реших, че като порасна никога няма да подценявам децата си и ще им казвам истините, особено за основните неща от живота.

Пораснах, станах майка и мисля, че спазвам обещанието, което дадох пред себе си тогава.

Но какво смятам аз е едно на ръка – всеки родител има свое мнение и разбирания.

А какво казват специалистите?

Най-вече да сме откровени с децата. И да не се правим, че ние родителите нямаме нищо общо със секса. Подходящи думи винаги могат да се намерят, за да им се обяснят фактите, които ги вълнуват. Съвсем накратко и ориентировъчно, ако разгледаме етапите в развитие на детето, ще видим, че има нормални за съответната възраст интереси:

На 2 – 3 години детето съвсем спокойно може да научи и да употребява истинските наименования на частите от тялото, които физически определят пола му – съответно – “пенис” и “вагина”. Какво по-добро начало за сексуалното му възпитание?

Следваща страница