След като първата ми авторска статия достигна близо 500 000 преглеждания и наистина много споделяния, вярвам, че думите ми са били чути и осмислени. Много от родителите се разпознаваха в някои ситуации, ще се разпознаят и в настоящия текст, не ми се сърдете!
Днес отново се обръщам към родителите, използвайки фрази, с които съм се сблъсквала в ежедневието си на стоматолог.
1. Ама Вие инжекция ли й сложихте?!? Леле, как изтърпя това дете, аз не бих могла, много ме е страх от игли!
Трепанофобията или страха от игли и пробождане е една от основните причини за дентофобията. В кабинета, задължително при деца и препоръчително при възрастни, думите упойка, инжекция или игли не се казват и са заменени умишлено с други думи. Иглите, които се използват сега, не могат да се сравнят с иглите, които са ползваха преди, ако изобщо са Ви слагали упойка.
Обикновено поставянето на анестетик не се усеща, акцентирането с думи е излишно и пречи.
2. Супер, страхотен беше, ще дойдем ли да направим и другото зъбче?
Така поставен въпроса допуска отрицателен отговор. Ангажирането на детето в лечението е от изключителна важност. Поставяйки му възможност да избира чрез въпроси от типа на: Цветна или бяла пломба за следващия зъб? Понеделник или петък другата седмица да оправим другото зъбче? означава, че той е пряк участник в собственото си лечение, уважен е като личност и носи отговорност за избора си. Не е просто тяло с два болни зъба.
3. К-А-Р-И-Е-С?!? Как, ужасно, какво ще правим сега?
Кариесът е най-разпространеното заболяване в света. Място за ужас няма. Дори да е неочаквано за Вас и да полагате изключителни грижи за здравословно хранене, категорично по-добре е да реагирате трезво и спокойно. Детето се ориентира по Вашите реакции за ситуацията си, няма нужда да се стресира.
4. Упойка ли? Защо му е упойка? Баба му само с упойка е работена!!!
Нашите баби са вадили вода от кладенец, нали?
Грехота е при съвременните възможности на лечение да работим стресиращо и болезнено. Всеки има различен праг на болка. Има някои манипулации, които биха могли да са много болезнени. Правилно е след като стоматологът препоръчва упойка, да послушате съвета му.
5. Три кариеса? Ами хайде днес да ги направим всичките! Той дава, държелив е!
Разбира се, че родителите предпочитат с едно водене да се оправят всички налични проблеми. Доверете се на стоматолога, какъв обем от работа може да се свърши на едно посещение. Ако тя е в повече, отколкото детето физически и психически може да издържи, той от „даващ“ може лесно да се превърне в „недаващ“.
6. Стой мирен, защото машинката ще ти пробие зъба, костта, мозъка!!
Заплахи от този род стресират много силно и без това обикновено стресираното дете. Както и заплахи, че ще бъде държано насилствено.
7. Аз не понасям да ходя на зъболекар да Ви кажа, ходя само, когато много, ама много ме заболи! Когато бях малка ….
А пък един мъдрец ми го къртиха 2 часа, разбирате ли, пълен кошмар!
Не един или двама имат негативни емоционални преживявания при зъболекар. Обсъждането на тези ситуации пред детето го стресира допълнително.
8. Ами второто дете въобще не сме го водили на зъболекар, защото големият му брат не даваше и е голям ужас.
Всяко дете би трябвало да бъде обгрижено адекватно. Всяко едно дете би трябвало да бъде водено от ранна възраст на специалист, да бъде наблюдавано и да избегнем големите проблеми на по-късен етап. В подобна ситуация второто дете би могло да бъде положителен пример за по-голямото си братче или сестра.
9. Ами чак сега го водим, защото педиатърката каза, че ще паднат, ще ги сменя и така.
За съжаление някои деца срещат стоматолог при много задълбочени проблеми. Родителите са подведени от чужд авторитет и от това страда детето. До 4 – 5-годишна възраст за здравето на детето ангажимент има единствено педиатър и родителите често го водят, когато има силни болки, счупи зъб или забележат, че има подуване.
10. Браво, ти си страхотен, много смел, героя на мама и тати!
Зъболекарите и родителите искаме едно, успешен финал на лечението. Героиризирането (ама че дума) на детето му внушава, че прави нещо изключително. Не, уважаеми родители, то не прави нищо изключително, има кариес, последствие от диетични и хигиенни причини и ние трябва да го оправим. Героизъм е да влезеш в горяща къща, да спасиш кучето или котето си. Съгласна съм да поощрите детето за това, че е помогнал да си свършим работата по най-добрия и спокоен начин.
Уважаеми родители, няма втори шанс за първо впечатление. Доверете се на специалист с подход към децата. Децата имат специални потребности, те са много деликатни, впечатлителни и емоционални. Те четат емоциите ви, ориентират се по тях.
Вие, родители, сте създали своите впечатления за стоматологично лечение през 20 век, водите децата си, които са родени през 21 век. Всичко е много различно. Не ставайте част от дентофобията на Вашите деца!
Благодаря, че стигнахте до края 🙂 и надявам се да няма сърдити.
С уважение, д-р Атанаска Рашева
За контакт:
тел.: 0877986393
адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут 24
e-mail: a.rasheva@gmail.com
Facebook: д-р Атанаска Рашева
