Всъщност не очаквах, че ще имам породени деца. След като второто ми дете се появи с 5,5 г. след първото, се наслаждавах на перфектната разлика във възрастта – синът ми беше вече самостоятелен и разумен, а бебето беше изключително кротко.
И тогава се появи петият елемент в семейния ни пъзел – неочаквано и непланирано. Следващите 3–4 години бяха един просветляващ период в живота ми – разбрах много за много хора около себе си – и добро, и не толкова 🙂 Но затова – друг път.
Да имаш породени деца, може да бъде истинска благословия в определени измерения точно както може да бъде и реален ад в други. Ето моите 5 предимства и 5 недостатъка:
Предимства:
1. Всичко си спомняте и не ви е страх – от кърменето, от недоспиването, от първата температура за зъбчетата. Вие сте войник, който още е на служба с голямото и хоп – появява се малкото, което бързо тръгва по същата пътека.
Не се паникьосвате, ако кърмата ви намалее – знаете какви са вариантите и действате. С нетърпение очаквате пропълзяването, първите стъпки, първите думи. А да напомням ли колко сладко слизат бебетата от диваните?
2. Играят си заедно – стига да преодолеете успешно ревността на голямото към малкото, в момента, в който успеят да общуват, те започват и да играят – поне моите направиха така. Факт е, че самата аз много си играх с тях – рязахме, лепихме, подреждахме, строихме и те придобиха навици – винаги да има с какво да се занимават и винаги да се заедно.
Което не означава, че не се карат и дори пошляпват, но като съдя по спомените ми от моето детство със сестра ми – май това е нормално.
3. Можете да ги комбинирате по занимания – спортове, кръжоци, ателиета. С това човек трябва да внимава и е по-вероятно да е вярно, ако децата са от един пол, но все пак сигурно ще има някакво занимание, което и двамата да харесат – а това спестява време, мноооого време…
4. Второто се възпитава само. За това не се бях сетила, но с изненада го установих към втората година на най-малкото. Оказа се, че всеки път, когато съм възпитавала с добро или не с толкова добро сестра ѝ, малката внимателно е слушала и си е правила изводите.
Така дори се стигна до момент, в който тя припомняше на сестра си правилата. А най-смешно беше, когато по средата на разгорещен спор направо започна да ѝ брои: „Спли! Блоя до 5! Едноооо…“.
5. Порастват и стават самостоятелни заедно. Тъй като разликата е много малка, между тях неизбежно има съревнование – малката се опитва да настига кака си, голямата се дразни, когато сестра ѝ е по-добра в нещо, и се опитва да си върне лидерската позиция. Те са различни, но твърде близо една до друга и това ги „дърпа“ непрекъснато напред.
Недостатъци:
- Ревността – по-голямото ревнува, а е невъзможно да обясните на 1,5-годишно дете, че не трябва да го прави. На тази възраст инстинктите са много силни и то вижда, че някакво малко същество отнема майка му от него.
Реакциите може да са всякакви – видими или невидими, но са неизбежни. Моето спокойно и усмихнато ангелче се превърна в истерично същество, което се тръшкаше на земята по най-невероятни поводи – вали дъжд, духа вятър, грее слънце…
Да не говорим за моментите, в които си мислеше, че не гледам, и перваше бебето по главата… Минаха 8 години и ревността все още я има – много по-овладяна и умерена, но още работим върху нея.
- Нуждите им не са еднакви, а до 3–4 години са неотменими. Едното иска да играе, а другото трябва да бъде накърмено и приспано… Едното е гладно, а другото иска да бъде прегърнато – точно сега, в момента, нито минута по-късно…Към четвъртата година голямата ми дъщеря спря да спи следобед, което се превърна в голям проблем – тя активно се опитваше да ми помага в приспиването на малката, която пък много се ободряваше от цялата тази суетня около нея…
След година се отказахме от следобедния сън, така добавихме още час и половина към целодневните игри и извадихме точно толкова от свободното ми време…
- Изтощително е физически. Защото за доста голям период от време носенето е част от ежедневието, че и еженощието. Носим се, защото сме уморени, защото сме изнервени, защото се обичаме…
Но не прекалено дълго, защото и другото детенце иска прегръдка, целувка, полюшване… Когато излизаме с количка, то тя е натоварена с едно дете, с друго дете (което виси на дръжките), с дрехи за преобличане и за двете, с играчки, с храна и вода…
Да си родител на малки деца, включва едно голямо носене на предмети и малки хора нагоре-надолу и е добре гърбът ти да е здрав – буквално.
- Съперничат си/сравняват се. Има го и в предимствата, има го и в недостатъците – така си е. Едно време се чудех защо майка непрекъснато ми обясняваше – на теб ти купих това, а на сестра ти онова, и сега напълно я разбирам.
Независимо че не са на една възраст, са на достатъчно близки години, за да искат еднакви неща – еднакви кукли, еднакви дрехи, еднакъв брой череши в купичката и еднакво количество любов от нас. Опитвам се да им обясня, че макар да ги обичаме поравно, те се различават една от друга и трябва да го приемат. Да видим дали ще успея 🙂
- Трябва да се внимава да не се изгуби индивидуалната връзка. Поради трудностите, които изброих, човек лесно свиква да групира децата си и така да оптимизира време, ресурси и т.н. Аз дори в един момент се усетих, че все по-рядко се обръщам с имената им, а използвам общото: „Момичета, елате тук!“, „Момичета, обувайте се!“.
А те са различни и имат различни нужди от общуване. Едната е по-креативна, другата обича повече движението. И двете сякаш разцъфват, когато са само с мен, без сестра си. След съвета на психолога Теодора Пампулова започнах да планирам поне веднъж в месеца излизане само аз и 1 дете, за да мога наистина да му дам цялото си внимание – поне за час-два.
Не съм предполагала, че ще имам две деца с малка разлика, и да, беше много трудно първите 5 години. Но беше вълнуващо приключение и още е, а от личен опит знам, че имат шанса да бъдат най-добри приятелки за цял живот.
Автор: Мая Бобева-Атанасова
Този материал ни беше любезно предоставен от издателство “Клевър Бук”.
