Давай, детенце, помогни и ти!

Какво е усещането да държиш едно толкова малко бебе в ръцете си?

От нас се очаква, недоносеното бебе да получи най-доброто от добре обучен и правилно действащ персонал. Емоцията остава на заден план. Ако човек си позволява да се поддаде на емоции и съжаление, то той няма да може да си свърши добре работата. Това е истината и тя важи за всички лекари. А иначе аз харесвам своите пациенти. Те са съвсем различни от останалите деца, но толкова съм свикнала с тях, че като отида в отделение за доносени бебета се изумявам искрено и ми се виждат много големи. Свикнала съм моите пациенти да са по-малки. Недоносените са много беззащитни и това по естествен начин ни кара да сме по-грижовни към тях, но в никакъв случай не трябва това да е водещата емоция, защото в противен случай не бих могла да си свърша моята работа.

Кои са най-честите причини за преждевременното раждане. Можете ли да ни разкажете повече за това?

Всяка жена, която забременява трябва да търси акушер-гинеколог, който да проследи бременността й и ако нещо не върви както трябва, да се вземат навременни мерки. Една от причините за преждевременното раждане е именно в проследяването на бременността. Има жени, които имат инфекции, които не се хващат навреме, което също може да е причина за преждевременно раждане, тъй като те водят до преждевременно спукване на околоплодния мехур. Друга причина за преждевременните раждания са някои хронични заболявания, при които се преценява, че плодът е застрашен и е необходимо да се прекъсне бременността, но в оптималния срок, разбира се, както за майката, така и за бебето. Има заболявания, които са свързани и със самата бременност – преемкламсията е такава. Винаги се търси балансирано решение и за двете страни. Асистираната репродукция също носи рискове, тъй като до нея прибягват жени в по-зряла възраст и обикновено с доказани затруднения по отношение на забременяването и износването на плода. При тях често е налице двуплодна бременност, която сама по себе си е рискова.

А от тютюнопушенето?

Тютюнопушенето има отношение към теглото на детето. Това са деца с интерутеринна хипотрофия. Начинът на хранене на една бъдеща майка, режимът й и естествено вредните навици, какъвто е тютюнопушенето, играят роля за успешността на всяка бременност. В последно време се говори за фактори, които се намесват в гена, те са спорадични – тютюнопушене, околна среда, социални стресови ситуации, които могат да променят гена на самото дете, така че то да бъде много по-уязвимо в бъдеще. Начинът на хранене също е много важен при една бременна жена. Тя трябва да се храни с продукти, богати на витамини, минерали, белтъчини и, разбира се, много да почива. Но в нашето ежедневие и в съвременния начин на живот стресът остава най-сериозната заплаха.

Как ще коментирате стандартите по акушерство и гинекология и промените в тях? Деца, родени с тегло под 800 грама и преди 26-та гестационна седмица, какви шансове имат?

Всички деца родени след 22 гестационна седмица се регистрират. Как ще се регистрират мъртво родените – не мога да кажа. Решенията се взимат от хора, които не се съобразяват с конкретната реалност у нас. Наскоро бях на един конгрес, свързан с неонатологията, където тези въпроси също бяха поставени. Едно голямо проучване в продължение на три години в Холандия, Швеция и Обединеното кралство – все държави с висок стандарт, обсъжда поведението на всички засегнати в подобни ситуации, когато става дума за преждевременното раждане в различните гестационни седмици. Теглото обаче не бива да е решаващо, защото то е най-несигурната и най-мобилната величина. Едно дете може да се роди с тегло 400 грама и да е в 28 гестационна седмица, тоест има друга патология. Важна е гестационната възраст, тя е мерило за зрелостта на организма. Анатомичното развитие на всички органи и системи завършва в 36 седмица. Всяко дете, родено преди този срок е с незавършена анатомия на органите и рисковете са екстремни. Всички деца родени преди 22-23 гестационна седмица получават така наречените палиативни грижи. Те се поставят в условия, осигуряващи температурен комфорт и толкова. За това какво ще се предприеме за деца, родени в 24 и част от 25 седмица (тук говорим за страните с висок стандарт), се обсъжда с родителите и най-вече поведението по отношение на реанимацията. Ако родителят каже, че не желае детето му да бъде реанимирано, то не се реанимира и получава само палиативни грижи. Всяко друго дете, родено след 25 седмица (тук не се обсъжда нито мнението на родителите, нито тяхното желание) получава адекватни и в пълен обем реанимационни грижи. При децата под 25 гестационна седмица и особено от 24 надолу потенциалната жизнена способност е минимална. Да, има признаци на живот, но само по себе си, ако е оставено на природните закони, такова дете няма шансове да остане живо. Неговата потенциална жизнена способност е дискотабилна. Значи то не може да остане живо, ако не получи реанимация. И пак – една част от тези деца остават тежко увредени по отношение на бъдещето.

В нашата болница ние работим по стария стандарт, който е валиден за болници трето ниво, „Майчин дом” е такава, но всяко дете, което покаже добри признаци на живот бива обгрижвано, независимо от гестационната възраст и теглото. Наскоро имахме случай с едно дете, на което му отказаха реанимация, а то си беше 25 седмица. Ние го сложихме на кислород, на системи, видя се, че детето показва добра жизнеспособност и днес това дете е добре, расте и вече е почти един килограм. Родителите му също си промениха решението.

Според стария стандарт преждевременно родените деца трябваше да преживеят три дни, за да се запишат като живо родени. Това бебе ги преживя, говорихме с майката и разговорът беше много тежък, защото тя не пожела да го види преди да изминат тези три дни, дори не искаше номерче на ръката, но бебето трябва и си получи съответните грижи, а след третия ден й казах, че детето трябва да си има име и да се запише по всички изисквания на закона. Днес това момиченце не само си има име, но и родителите му се радват много, нещата за тях се промениха към добро. И въпреки това, пак ще подчертая, за родените преди 24 гестационна седмица прогнозите не са добри.

Относно онези, които не преживеят въпросните три дни, но родителите искат да ги погребат – аз лично предпочитам децата да се взимат за погребение, защото тогава няма да има административни затруднения и за нас. Ето, например, дойдоха родители наскоро, подписали са се, че са видели детето и са отказали да го вземат. И сега се сещат, след две години, и започват да го търсят, за да го погребат. Няма как да бъде намерено. Това е проблемът. Казвам най-отговорно – никой не смята тези деца за биологичен отпадък, дори ако са родени с тегло под 560 грама. Те получават същите грижи както всички останали, и ние си ги харесваме и обичаме много, но и не можем да даваме излишни надежди на родителите, защото деца, родени в 23 седмица имат нищожни шансове за оцеляване.

Много ми се иска в тези форуми да присъства някой от тези хора, които измислят нормативните документи, за да чуе какво говорят специалистите. Никой не си прави труда да се запознае надлежно с необходимите материали. Никой! И затова тези решения често изглеждат и са безотговорни, макар с тях понякога един-единствен човек да определя съдбата на много хора.

Отново ще повторя – за мен лично теглото не е критерий, аз бих решила казуса така: всички деца, родени след 25-та седмица нагоре, независимо от теглото си имат реални шансове за живот. Нещата трябва да се случват максимално добре или поне с възможно най-малко щети. Нереалистично е да даваме излишни надежди, това е не само мое мнение.