Да направим семейната вечеря забавна

Когато имаш малки деца, семейната вечеря прилича много на посещение при зъболекар – неизбежна е, трябва да го направиш, знаеш, че ще е неприятно и понякога те е страх от нея с наближаването й.

Понякога децата са прекалено гладни и изморени, за да изчакат приготвянето й и успяват да се натъпчат с неща, които са на светлинни години от представите ви за полезна вечеря. Понякога просто се наяждат (ябълка, овесени бисквити, банан и още малко ябълка) и всички усилия по подготовката на салата от сезонни зеленчуци, кълнове, ядки и добре подбран зехтин, а дали не и сос от сусамов тахан – всичко това загубва смисъл, защото те вече не са гладни. Приготвянето на вечерята не се изчерпва само с бързото й сервиране. То започва ден по-рано – знаете какво яде всяко едно от децата, купувате продуктите от магазина, стараейки се да не повтаряте менюто на всеки два дни (за тази цел сте създали меню от 5-6 неща, които децата ви понякога хапват с удоволствие). Следва приготвяне на ястията – едно по едно – малката предпочита спагети с доматен сос, а брат й – пиле с ориз. Всичко е приготвено и сервирано и ги очаква на масата и изведнъж: „Не обичам доматен сооооос!“ (От кога, бе?), „Извинявай, мамо, но ням а си изям вечерята, защото точно днес не ми се яде пиле с ориз (Нали ти поръча да ти приготвя това, за Бога?!).

После се оказва, че изведнъж не са гладни и преди да успееш да ги спреш вече са изчезнали яко дим.

Но храненето заедно на масата е важно за семейството – и за децата. Проучванията доказват, че децата, които вечерят заедно с родителите си ядат повече сурови плодове и зеленчуци, имат по-добри умения за общуване, по-богат речник, момичетата имат много по-нисък риск от развиване на хранителни разстройства, учениците имат по-добри оценки в училище, тийнейджърите много по-рядко попадат в клопката на лошите навици (пушене, наркотици, лоша компания).

„Освен това съвместните хранения са гръбнакът на семейния живот,“ коментира Елин Сатър, автор на „Тайните вечери на здравото семейство“. „Те също доставят на децата огромни количества сигурност и закрила“.

Но как точно да накараме децата да седнат и да си изядат балансираното меню?

Нашите нереалистични очаквания

Всички сме наясно с идеята за начина, по който трябва да изглежда една нормална семейна вечеря: цялото семейство, събрано около масата, домашно приготвена прясна храна. За съжаление, живеем в съвременен свят и реалността е различна. Децата викат, съпругът им се кара, някой вечно закъснява и кой въобще има време да готви цяло меню?

Съветът ни е да забравите за идеалът, такъв какъвто съществува в представите ви. В днешния забързан свят е много трудно да се пресъздадат вечерите, които ние сме имали като малки с родителите си. Но това не означава, че не можем да се храним заедно. Някои вечери вечерята може да е бърза и не непременно топла, в други – може да е това, което искате. Дори и най-импровизираната вечеря е по-добре от никаква вечеря или от нещо, което децата изяждат по инерция, тайно и сами. Смятайте го за успех, ако малкото ви дете на 1-3 години седне дори за малко на масата и се опита да хапне от това, което сте сервирали. Ако детето в предучилищна възраст похапне от препечените филийки и салатата.

Луди делници

Ако имате малко бебе и ученик, които се хранят по различно време и съпруг, който работи до късно и се прибира след като децата отдавна спят няма как да имате мили семейни вечери заедно. Става още по-забавно, ако вие самите решите да отидете до фитнеса за бърза тренировка или да излезете да се видите с приятели.

Съветът ни е семейната вечеря да се организира, когато единия от родителите е вкъщи. Това е решението, за да не прегладняват прекалено децата и все пак да бъдете в почти пълен състав на масата. Ако седнете заедно около масата, те ще се радват на моментите заедно, ще се нахранят, докато все още са спокойни и не толкова изморени. Тогава можете да им предложите здравословна храна и те ще са в по-добро настроение да я опитат. Другият от родителите може да присъства на масата по време на закуска, например.

Злояди деца

Да се опитваш да нахраниш злоядо дете може да е най-неблагодарната работа на света. Когато решат, че ядат определена храна, те искат отново и отново само нея и отказват всичко друго, което им се предлага – без значение дали някога са го опитвали или не.

Съветът ни е да не ги карате насила. Малките деца и тези в предучилищна възраст са особено придирчиви по отношение на храната и новите предложения. В тази възраст е по-скоро изключение да са отворени към нови храни и вкусове. Обикновено предпочитат да се придържат към познатите неща, затова може да се наложи да видят една храна десетки пъти на масата преди да се съгласят да я опитат. Ключът тук е да не ги насилвате, а да ги оставите да ви наблюдават как похапвате. Рано или късно ще решат да пробват сами.

Специалистите предлагат да не се опитваме да приготвим 4 различни ястия за четиримата членове на семейството. Нека ястието е едно и да има малки добавки към него: например, телешко варено, но и малко препечени филийки, салата и сирене. Ако решат да не ядат ястието, което им предлагате, да има нещо друго, което могат да хапват.

Не бива да се опитваме да подлъгваме постоянно децата да ядат – така те не се научават да се хранят според собствените си нужди, а свикват с идеята, че яденето е въпрос на ваша преценка и решение. В дългосрочен план, това е по-здравословния тип възпитание.

Специалистите съветват също да не поставяме етикети върху децата – да не ги наричаме „злояди“, „капризни“, „придирчиви“, „гнусливи“ и др.

Стоенето на масата

Децата сядат на масата за вечеря, престояват за 5 минути, в които правят опити да отговорят на очакванията ви с вечерята си, и след това изчезват от трапезата без значение колко се опитвате да ги задържите там. Това е нормално. Не бива да очакваме от тях да са способни да останат кротко седнали на масата до края на едночасовата вечеря.

Нормално е да очаквате дете на 3 години да остане 5 минути, дете в предучилищна възраст да стои 10-15 минути, а 5-6 годишно дете – 15-20 минути. Ако детето започне да си играе, го махнете от масата. Оставете го да играе на пода или където иска, за  да могат всички останали спокойно да довършат вечерята си. Ако детето ви е по-голямо и все още седи на бебешко столче, му предоставете стол, на който да седне заедно с вас, за да се чувства по-приобщено.

Опитвайте се да привличате детето към масата постоянно. Като поиграе малко и му доскучае, го извикайте да му покажете какво още има за ядене, така има шанс да похапне повече.

Без ентусиазъм

Децата не искат да сядат с вас на масата, защото това е скучно. Седят за малко, похапват и се опитват да се измъкнат при първа възможност, като казват, че не са гладни или слизат от стола с парче пица в ръка и се отправят към пода с играчките, където да се дохранят.

Съветът ни е да се опитвате да се забавлявате всички заедно. Нека оризът да е лице на човече, салатата от цвекло – пиле от Angry birds, а млякото да е сервирано във винени чаши със столче. Понякога можете да имате „Вечеря наопаки“, в която да започнете от малък десерт, след това основното ястие и най-накрая салатата. Сгответе нещо, което ядете за закуска на вечеря – палачинки, баница, сандвичи. Организирайте вечери на семейните готвачи – нека всеки един от семейството да е отговорен за определена вечеря в определен ден от седмицата.

Ключът към съвместните вечери е те да са приятни – нека не обсъждаме проблемите и лошото поведение по време на вечеря. Да ги оставим за по-късно. На масата трябва да сме семейство, което се чувства добре, когато е заедно. Нека вечерите да са времето за хранене на тялото и семейството.

www.parenting.com

Прочетете още:

  Как да заздравим връзката в семейството

  Здравословни навици, които започват от семейството

  Да ядем като семейство