Бъдни вечер – питката, традициите и детските спомени

Ако има вечер, която да е символ на семейството, на уединението, на споделянето и домашния уют, то това определено е вечерта преди Коледа – Бъдни вечер. Това може би е един от малкото останали празници, които са изпълнени с истинска топла семейна свързаност, без тя да е придружена с шумни забавления.

Ако сте от хората, за които този празник е ценен и специален, най-вероятно това усещане се е зародило още от вашето детство – детството, в което мама омесва питката, татко я разчупва, а вие трепетно очаквате да ви се падне парченцето с паричката.
Сега най-вероятно сте в ролята на родител и ви се иска и вашето дете да остане с приятни и топли спомени от семейните мигове на Бъдни вечер, да предадете традицията и да остане тя за поколения напред. Можете да направите това, като разкажете на децата си повече за този празник, за значението му в нашата култура, за символите и обредите.

Празничният бъдник
Днес традицията на коледния бъдник е позабравена и не се практикува, особено в големите градове. Бъдникът всъщност е един от символите на коледните празници. Той представлява голямо парче дърво, отсечен ствол, който се поставя в огнището и се запалва на Бъдни вечер. Най-често се отсича дъбово, брястово или крушово дърво. Мъжът в къщата е този, който има отговорната задача да избере подходящото растение. Поверието гласи, че след отсичането си стволът не бива да докосва земята. Пробива се специална дупка, в която се сипва вино или пък тамян. Това е обичаят, наречен миросване. Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино.

7, 9 или 11 ястия
Можете да разкажете на вашите деца повече за празничната вечеря и защо тя включва ястия, които са изцяло постни. Обяснете им, че това е последният ден от Рождествения пост, чрез който православните християни се пречистват духовно. Ястията могат да бъдат 7, 9 или 11, макар че в някои краища на България се приготвят 12 ястия, колкото са месеците в годината. Най-важното е да не съдържат животински продукти, като най-често на трапезата слагаме сарми, боб, чушки, ошав, орехи, плодове, жито, тиквеник, обреден хляб.

Питката и паричката
Хлябът на Бъдни вечер трябва да е постен и да не съдържа яйца или мляко. В тази питка се слага паричка и дрянови или върбови клончета за здраве. На празничната трапеза най-възрастният в къщата разчупва питката и подава парче на всеки. Парата носи късмет, и благополучие на този, който я намери. Дрянът пък ще донесе здраве на този, на когото се падне. В някои краища на България се отчупва и едно парче за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството, като се започне от най-възрастния до най-младия.

Важно е на Бъдни вечер да се събере цялото семейство, а трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички заспят, близките ни, които вече не са между живите, идват да вечерят.