Той е Павел Рачев, занимава се с геодезия и има прекрасно момиченце на 3 години, което се казва Катерина.
П7: Много жени твърдят, че усещат точния миг, в който са заченали. Мислиш ли, че таткото също би могъл да го усети?
Павел Рачев: Мисля, че бащите не го усещат или ако го усетят все още не знаят за какво става въпрос.
П7: Редно ли е татковците да присъстват на раждането и какво мислиш за мъжете, предприели тази крачка?
Павел Рачев: Това е въпрос, на който по-добре може да отговори самата майка, защото тя е човекът, който всъщност е най-важен в този момент. Не е важно дали бащата ще среже пъпната връв. Или с две думи – ако майката иска в този труден момент присъствието на бащата, то тогава го одобрявам, но ако това ще й попречи по някакъв начин, мисля, че за бащата няма място.
П7: Какво е най-важното нещо, което един татко трябва да умее?
Павел Рачев: Да изслушва детето си.
П7: Коя е най-незабравимата случка, която си преживял заедно с детето си?
Павел Рачев: Много са, всеки ден има нова случка и то незабравима, всяка целувка за лека нощ се превръща в прекрасен ритуал.
П7: А ти самият на какво би искал да научиш своето дете?
Павел Рачев: Много е важно детето да расте спокойно и само да научава нещата от живота. Аз бих й помогнал в момент на колебаене.
П7: Строг или либерален – какъв трябва да бъде съвременният татко?
Павел Рачев: Умерен, не одобрявам да се вика по децата. Винаги може да покажеш на детето, че не е редно да прави това, без да налагаш строги наказания и викове. Лошото е, че в този динамичен свят хората са доста изнервени и това се прехвърля на децата, за съжаление.
П7: Кое е нещото, което би искал да направиш заедно с детето си някой ден?
Павел Рачев: Много са нещата, но може би искам да направя така, че да запазя близоста си с нея и след като порасне.
П7: Ако трябва да опишеш бащинството с една дума, каква би била тя?
Павел Рачев: Приключение!
