Представете си следния сценарий: четете си спокойно на дивана, когато Бъди, семейното куче, преминава покрай вас. Когато обаче го погалвате по главата, усещате че е омазано по муцуната и то не с кучешки лиги. С кетчуп. Кетчуп по цялата глава на Бъди!
„Филип!“ – викате директно в посока на 6-годишния ви син.
„Какво?“ – отговаря той.
„Ти ли омаза Бъди с кетчуп?“ – питате вие, не че има голям шанс да е станало нещо друго. Бъди е умно куче, но надали сам може да отвори бутилка с кетчуп.
„Не!“ – отговаря Филип с най-невинното си гласче.
За трети път тази седмица го хващате в лъжа, макар всеки път внимателно да се опитвате да му обясните, че не е редно да прави така. Защо не разбира?
Лъжата е фрустриращо предизвикателство за родителите, но за щастие е нещо, което може да бъде поправено с няколко настройки към начина ни на възпитание.
Защо децата лъжат?
Ако разберете първопричината за това, ще успеете да се преборите с проблема.
Една от най-очевидните причини децата да лъжат е, за да избегнат наказание. Трудно е за децата да бъдат честни, когато знаят, че ги очаква бой, четене на конско и наказания. И можете ли да ги обвините? Дори и като възрастни бихме направили същото, ако насреща ни стои вбесения ни шеф или досадния ни съсед.
Друга причина децата да се притесняват е, че ще изгубят уважението ви. Последното нещо, което децата искат е да разочароват родителите си – те по-скоро биха излъгали, отколкото да ви огорчат заради нещо, което са направили (или не са).
И накрая, децата винаги искат да предизвикат реакция, така че често те разказват небивалици или измислят истории, за да впечатлят останалите.
Много родители идват при мен, разтревожени заради честите лъжи, изричани от децата им. Когато ги попитам, как отговарят на лъжите, те обикновено описват някаква форма на наказание. За съжаление, това създава един порочен кръг. Децата биват наказвани, защото лъжат, а те лъжат, за да не бъдат наказани.
Но тъй като лъженето е сериозен проблем в поведението на детето ви, как може да се справите с него, без да го подхранвате? Опитайте се да погледнете на проблема от друг ъгъл, вместо да се карате или наказвате, опитайте се да създаде сигурна среда за истината.
Седем начина да създадем сигурна среда за истината
1. Бъдете внимателни как реагирате на неправилното поведение като цяло. Ако децата ви се притесняват от скандали и наказания, когато объркат нещо, те няма как да се чувстват спокойни да ви кажат истината. Упражнявайте се да говорите спокойно (макар че в много случаи е много трудно) и се фокусирайте върху решаването на проблема, а не върху замитането му.
2. Дайте възможност на детето си да поеме инициативата. Не му давайте поле да започне да послъгва, задавайки въпроси, на които вече знаете отговора. Например, вместо да попитате „Написа ли си домашното?“, опитайте с „Какви са плановете ти за домашното?“. Ако детето ви не е приключило все още, ще му дадете възможност да поеме инициативата и да се фокусира върху плана си на действие, вместо да пилее време да измисля история, защо не го е написало и т.н.
3. Фокусирайте се върху чувствата. Когато детето ви е било нечестно с вас, опитайте се да разберете, какво го е накарало да поиска да ви излъже. Вместо да му се скарате за лъжата, опитайте нещо от рода на: „Имам чувството, че го правиш заради мен. Сякаш се страхуваш да ми кажеш истината. Нека поговорим за това.“ Така ще получите честността, която търсите, както и информация, която може да ви помогне да укрепите истината в бъдеще.
4. Оценете и поощрете честността. Насърчете детето, когато ви казва истината. „Сигурно ти е коствало усилия да кажеш истината, оценявам го и ти благодаря. Колко бързо си пораснал/а!“
5. Отделете подобаващо внимание на грешките. Мислете за грешките като за начин да правите по-добър избор в бъдеще. Ако децата знаят, че нямат да им бъдете бесни или разочаровани, защото са направили нещо погрешно, те биха били по-склонни да са честни с вас. Когато сбъркат, кажете нещо от типа на: „Дава ти се страхотна възможност да бъдеш по-подготвен в бъдеще. Ако можеше да върнеш времето назад, как би постъпил в тази ситуация?“
6. Показвайте безусловната си любов. Децата не бива да имат и най-малки колебания, че дори, когато грешат, вие не спирате да ги обичате.
7. Бъдете добрият пример! Не забравяйте, че малките уши и очи виждат и помнят всичко. Независимо, дали става дума, че не сте казали на продавача, че ви е върнал повече ресто или че сте измислили сто причини да не бъдете доброволец в някое училищно мероприятие, вашите действия са пример за тях и те ги копират.
Следвайки тези прости правила, скоро ще забележите, че детето ви лъже все по-рядко. Но това, което е по-важно, детето ще разбере, че всички са облагодетелствани, когато човек е честен.
Адаптация от: www.today.com
Автор: Ейми Макреди
