Барбара Рен за здравето на нашите деца

Барбара Рен е световноизвестен натуропат, хомеопат и водещ специалист по нутрициология и здравословно хранене, с повече от четиридесет годишен опит в областта на холистичната медицина. Като основател и директор на Института по нутрициология в Лондон „The College of Natural Nutrition“ е обучила водещи специалисти с трансформиращи идеи, помогнали на хиляди хора да променят качеството на живота си. Барбара Рен е автор на книгите „Клетъчно пробуждане” и „Завръщане към светлината”. Писахме вече за предстоящото й гостуване в България и 3-те изключителни събития, които можете да посетите. А днес ви предлагаме да прочетете какво мисли Барбара по темата, която вълнува всички родители, здравето на детето.

Как възникват болестите на клетъчно ниво?
Всяко едно заболяване възниква и манифестира на клетъчно ниво. Един от първите признаци за настъпването на болестен процес е дехидратирането
на организма. Когато организмът е дехидратиран, тялото преминава към
състояние на повишена бдителност, което наричаме сигнал за
деидратация. Чрез въздействие върху черния дроб тялото повишава
производството на холестерол и го транспортира до обезводнените
клетки. Той го поставя вътре в клетъчната мембрана, за да предотврати
по-нататъшната загуба на вода.
Това намалява пропускливостта на клетъчната мембрана, в резултат на
което се възпрепятства нормалното движение на четирите електролита
натрий, калций, калий и магнезий навътре и навън от клетката. Така се променя зарядът вътре в клетката. По този начин ние губим и способността си да задържаме електронни облаци и всички послания, които получаваме чрез светлината – от Вселената. Не сме в хармония, първото проявление на болестния процес. Колкото по-дълбоко е нивото на дехидратация, толкова по-дълбока и сериозна е болестта.

Как да се освободим от болестта?
Първото нещо което,трябва да направим, е да изключим сигнала за
дехидратацията, това ще попречи на болестта да навлезе по- навътре в
тялото и ще намали нивото на страха. Важно е да започнем да
ребалансираме ph в организма чрез повече алкални храни, трябва да
помислим какво ще стане с киселинността, която ще бъде освободена. Тук
техниките , които използваме, имат голямо значение, за да сме сигурни, че
пътищата за елиминация са напълно отворени. След като сме хидратирали
организма, е важно да видим какво става с телесната температура, да
подпомогнем ендокринната и централната нервна система. Колкото по-хидратиран е организмът,толкова по-пълноценно можем да използваме
светлината и сме по -дълбоко свързани с всички природни ритми и
самите себе си.

Какво мислите за ваксините при децата, напоследък много се говори за предимствата и недостатъците им?
Ваксините са друг потенциален стрес за тялото, а днес те са толкова много. Изглежда напълно неестествено, ако на детето да бъдат направени 35 (задължителни, препоръчителни и нововъведени) ваксини, още преди да е тръгнало на училище. Ако бебето ни е в съвършен баланс, но получи поредица ваксини, няма съмнение, че това ще  предизвика стрес и ще доведе до някакво ниво на дехидратация, което ще се усети в дебелото черво.  Възможно е при бебето да се появи лек запек или пък то да не е така ведро, както обикновено. При бебе, при което вече е налице известна дехидратация, допълнителният стрес може да доведе до кожни проблеми, включително екзема. Ако предразположенията на бебето вече са се проявили на нивото на кожата, допълнителният стрес от ваксините ще предизвика по-дълбоки проблеми. Стресът ще засили нивото на дехидратацията и може да се появят симптоми в белите дробове – например податливост на настинки или дори астма. Важно е да се знае, че белите дробове са мястото на депресията. Не е ли трагично, още в началото на живота си детето да бъде тласнато към липса на радост и предразположение към депресия?
Ако дете с предразположение, което още не се е проявило в белите дробове, бъде подложено на допълнителния стрес от ваксинацията, това може да доведе до проявление на предразположението в централната нервна система. В тези случаи могат да се появят личностни промени като аутизъм, нощни страхове и тревожност.

Как да преценим до каква степен е хидратирано тялото на нашето бебе и дали да го ваксинираме?
Преценката на нивата на енергията и хидратацията при бебето или малкото дете е доста трудна задача, но цялата важна информация е на наше разположение, ако се вгледаме внимателно в семейната история, за да видим какво би могло да се прояви в случай, че детето бъде подложено на стрес. Струва ми се, че това е добър начин да се преценят ползите и вредите от ваксинацията.
Аз вярвам, че ваксинациите могат да породят ненужен стрес в тялото на детето, но дали да го ваксинирате или не е изцяло лично решение. Ако искате да научите повече по темата, препоръчвам ви да прочетете прекрасната книга на Тревър Гън.

Има ли значение колко често и как боледуват децата?
Когато оценяваме здравето на детето, бихме могли да преценим общия стрес, преживян от него по време на прехода от бебешката възраст до момента. Както вече знаем, стресът поражда дехидратация, която на свой ред забавя движението на лимфата и предизвиква склонност към съсиреци в кръвта. Ако тялото не е в състояние да се прочисти адекватно, рН в лабораторната епруветка се променя и възниква възпаление. Ние сме склонни да възприемаме възпалението като опасен, а не като преходен процес, но то представлява естествено ребалансиране, което включва топлина и затова притежава способността да поправи положението.  Повишената температура е начинът на тялото да се справи с нещо и крайната му цел е то да бъде прочистено. Пречистването се осъществява по естествен път, когато тялото се загрее, тъй като тогава кръвта се движи по-бързо и лимфата се разрежда. Затова не е неестествено децата да вдигат температура, докато им растат зъби и честите оплаквания при бебетата са възпалено гърло, повишена температура и подути лимфни възли – все признаци на конгестия и липса на пречиствателна работа за решаването на проблема.

Това се проявява особено отчетливо, когато начинът на живот и диетата на детето до 2-годишната му възраст са били неподходящи. В подобни случаи процесите на прочистване може да са се объркали до такава степен, че детето започва редовно да вдига температура.
Детските болести са от голямо значение, защото показват коя част на тялото е претоварена. Също така, те са ясен знак за целия наследен стрес, който въздейства върху детето, и за способността на тялото да се прочиства.

Повтарящите се проблеми с гърлото обаче са сигурен знак, че нещо в диетата или в начина на живот на детето предизвиква прекомерен стрес или претоварване в тялото. Затова повтарящите се проблеми с гърлото трябва да бъдат сигнал. Ако оставим болестта да отмине, но не се справим с първоизточника на възпалението (обикновено диетата), тялото ще трябва да решава проблема отново и отново.  Решаването на проблема е просто: трябва да предизвикаме движение, като включим повече течности и се погрижим диетата на детето да не го натоварва.
Ушните инфекции, например говорят за дехидратация и за липса на движение на течностите и следователно за непълно прочистване. Това е особено вярно в детството, защото тогава ушните канали са доста малки и лесно се запушват, което, особено когато се съчетае с излишък на токсини за елиминиране, означава, че са силно податливи на повтарящи се проблеми.
Интересно е да отбележим, че дехидратацията и възпалението на ушната лигавица показват също, че нивата на мед и цинк на детето са в дисбаланс и затова родителите му може да забележат и поведенчески проблеми. Например, детето може да е леко тромаво или не особено дисциплинирано в училище. Ако тялото се мъчи, това се проявява не само физически, но и на всички нива на същността. Така че е добре да се огледа и поведението.

А по какъв начин детското поведение и неговите промени са зависими от дехидратацията, имунната система и наследствеността?
Днес много често чуваме за деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), който има редица обичайни поведенчески проявления, включително безпокойство, лоша концентрация, проблеми със съня и постоянна превъзбуденост и движение. При него виждаме всички преходи в действие: детето няма достатъчно незаменими мастни киселини или фосфолипиди, за да помогнат на нервната система да затвори тънките черва; дисбалансът на натрия и калия активира прекомерно надбъбречните жлези и предизвиква превъзбуда и преходът между медта и цинка не е осъществен в достатъчна степен, което влияе върху съня на детето, а в резултат и върху концентрацията, поведението и зависимостта му.

В тези случаи е изключително важно да се разгледат диетата и начинът на живот на детето и да се помисли какво претоварва тялото и какво се случва в резултат на това.
Тук често диетата е най-очевидният виновник, защото при деца с тези крайни поведенчески прояви много често тънките черва не са се затворили правилно и протеиновите молекули на глутена и млечните продукти преминават в кръвта, като достигат до мозъка, задвижвайки поведенческото разстройство.

За много поведенчески проблеми се смята, че са свързани с психиката, а не с биохимията, но когато огледаме живота на предишните поколения и видим какви проблеми са се предали по наследство, дори и само като засилена дехидратация, възпаление и липса на прочистване, можем да разберем, че те се натрупват и създават предизвикателства за детето и родителите му, особено ако не бъдат решени преди пубертета.

От друга страна, ако успеем да решим проблемите още в детството, ще преодолеем стреса и ще създадем свобода на движение, което ще окаже много благотворно въздействие през пубертета.
Знаем, например, че най-висока заболеваемост от шизофрения в света има на западния бряг на Ирландия и пак там откриваме най-високата заболеваемост от цьолиакия, която – ако не се лекува – може да доведе до шизофрения. Ако тънките черва са здрави, площта за абсорбция е огромна, но ако власинките, малките изпъкналости, които създават тази огромна абсорбираща повърхност, не са развити или са полегнали, площта за абсорбция значително намалява. Лошото е, че човек може да премине детството, без да забележи този проблем, но тъй като пубертетът е натоварващ период, тогава той се проявява, вземайки своето.

Как можем да подобрим здравето си и как да взимаме най- добрите решения за нашите деца?
Най- важното е да бъдем съзнателни. Внимателно да проучваме информацията преди да вземем конкретните решения.