Аз съм Сънчо, ида от горица… (част втора)
Аз съм Сънчо, ида от горица… (част първа)
Само че купонът тепърва започва. Веднага щом легне и се завие, Деян се сеща, че си е забравил любимото агънце, мече или най-често – количка, без които за нищо на света не би могъл да заспи, и се втурва да ги търси. Пак ляга и се завива… и внезапно се оказва, че не е пишкал, пък нали не искаме да стават инциденти в леглото? Приключваме и с този важен ритуал, и започва да ме врънка за приказка. Задължително се надцакваме коя да бъде – отхвърлям “Снежанка”, че е много дълга, и “Червената шапчица”, че ми е дошла до гуша… Той отказва “Дядо и ряпа”, но обикновено успявам да го финтирам с “Пепеляшка” или в краен случай си стискаме ръцете на “Трите прасенца”.
Аз се впускам да разказвам тихичко, а през това време Зори ту суче, ту дреме, ту хапе, а аз току я премествам от едната гърда на другата и се моля наум най-сетне да ѝ се изтощят батериите. Батко ѝ пък, докато трае приказката, не мърда, не шава, гък не казва – също ангелче. Обаче това е само за заблуда на противника. Стигна ли последното изречение, се почват едни акробатични изпълнения под одеялото, направо да му завидиш за гъвкавите стави. Аз съответно се скъсвам да шъткам и заплашвам шепнешком, че ако продължава така, ще събуди сестра си, която току-що едвам съм успяла да приспя, и тогава такъв бой ще му тегля, че…
Иска ли питане, заплахите не произвеждат желания ефект, а малката – най-вероятно заради все по-настървеното ми и шумно шъткане – се ококорва и отказва повторно да засмуче гърдата. Изохквам мъченически и я връчвам на баща ѝ – той да се оправя, за двама бунтари нямам сили, още по-малко нерви. След известна съпротива от нейна страна, двамата се отправят към съседната стая, където той се хваща да върти кръгчета… Още на второто вързопът в ръцете му млъква и се кротва, към петото затваря очи, а около десетото вече хърка юнашки и може да бъде върнат обратно в семейното ложе.
А там ние с брат ѝ продължаваме по сценарий. Ходила съм да му налея вода и той вече е ставал, за да отпие дежурната си глътка и половина (поне три пъти); мрънкал е, че е гладен, и аз съм го отрязала (поне пет пъти); пазарил се е за втора приказка и отново съм го отрязала (поне веднъж). В крайна сметка точно е престанал с неспирните брътвежи и вече се хващам да се надявам, че може и да откърти – и влиза баща му да остави Зори. Малкият бухльо само това и чака, изпъва се като струна и пак почва с номерата, а аз се вбесявам и, за втори път за вечерта, ги натирям да се разбират по мъжки. Естествено, пак се пробва номерът със среднощния глад, и малкият намазва я сухар, я бисквита, я парче кашкавал или нещо друго, което си е харесал в хладилника.
В крайна сметка, след десетина минути ми бива върнат умиротворен, със заканата, че тати само да чуе, че повишавам глас, и на часа ще дотърчи и вече НАИСТИНА ще го сложи да спи сам в детската стая. Това уж го стряска, но за кратко. Почва да рита, да стърже с нокти по стената, да шушне на играчките си, да се завива през глава и върти като щурав… Аз вече съм тотално грохнала, защото Зори е използвала промеждутъка, за да се събуди и тя за среднощно сукане, и вече ме е изцедила до капка. Пробвам различни тактики – правя се на умряла, удрям го на молба, отправям разумни доводи, все пак трябва да става за детската градина… нищо и нищо. Накрая ми прикипява, крясвам, шляпвам го, той ревва – и естествено, от това далеч не му се приспива повече.
Най-накрая, след безкрайни увещания и заплахи от моя страна, но без видима връзка с тях, изведнъж нещо в главата му прещраква и той престава да се съпротивлява. Не че заспива веднага – о, не, понякога още половин час се върти и намества в леглото – но поне спира да си самовнушава, че изобщо не му се спи, и да се бори с умората напук на всяка логика и здрав разум.
И така, най-накрая мога да се похваля, че имам два броя спящи деца. Изминали са между един и три часа от момента, в който сме ги стоварили за пръв път в леглата, и сме вложили в приспиването им толкова енергия, колкото се изразходва в един средно дълъг маратон. И не бързайте да отбелязвате, че навярно ги слагаме да спят твърде рано или твърде късно – ритуалът се изпълнява точка по точка, независимо дали се ляга в 21 или в 23 часа, независимо в колко се е ставало сутринта и дали се е спало следобед или не. Просто двамцата си имат своя представа как трябва да се случват нещата и нямат никакво намерение да се съобразяват с разни остарели клишета като “общоприето” време за лягане.
Какво да ги правиш – нощни птици… Или може би по-скоро инатливи магарета?
Автор: Десислава Сивилова
2,061 преглеждания
