Аз съм Сънчо, ида от горица… (част първа)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

vreme-za-lyagane

Наближи ли време за лягане, започвам да се кръстя, да си скубя косите и да въздишам от тежко по-тежко – не задължително в този ред.

Защо ли? Защото горе-долу по същото време синчето ми решава, че най-удачната гаранция за добро храносмилане е бясно търчане из хола, съчетано със самоубийствени прескоци между мебелите – и естествено, съпроводено от съответните крясъци. И сестра му, да не остане по-назад, хуква да му подражава, което в един момент се увенчава с един от двата неизбежни завършека: а) трясък и рев, ако се е пребил само единият, или, в повечето случаи, б) двоен трясък и рев, ако са се препънали един в друг и са се озовали на обща купчинка на пода. После упражнението се повтаря, потретва и подесетва, докато не се покрият от глава до пети със синини.

След подобен преразход на енергия човек би очаквал до пет минути да спят като пънове в леглата, ала къде ти! Тепърва предстои къпането. Ако реша да проявя благоволение (огромна тактическа грешка) и да им напълня коритото, следва половин час плискане, пльоскане, пръскане… с две думи, аква-парти. Наложи ли се обаче през това време да напусна полесражението (не дай си боже ми звънне телефонът или някой комшия се е присетил нещо), после по-добре да си нося плавници и шнорхел, защото малкият-голям батко отлично знае откъде се пуска водата и обожава да полива де що свари. А каналът, уви, има досадното свойство твърде лесно да се запушва от набутани вътре гумени играчки. Отделно е добре да съм екипирана и с бански или поне с дъждобран, ако държа да опазя дрехите си сухи. И с чифт здрави тапи за уши, за момента, когато реша да проявя типична майчинска тирания и да сложа край на купона, натиквайки двете бурно протестиращи жаби в хавлиите.

Но да кажем, че някак си сме успели да оцелеем след къпането, макар и набръчкани като шарпеи и глътнали някой и друг литър сапунена вода. През това време не е зле спалнята да е подобаващо затоплена, защото следва поредната луда, а този път и гола, гонитба върху леглото, с бонус подскоци, премятане и боричкане. Тя се оказва и доста дълга, понеже за да нахлузиш гащи и пижама в движение са нужни умения, които за беда още не съм усъвършенствала достатъчно. Да не говорим как се слага памперс при подобни полеви условия. Достатъчно е да отбележа, че дъщеря ми навярно нямаше да се събужда толкова често подгизнала, ако стоеше една идея по-мирно по време на тази операция.

Най-накрая обаче, косите са позабърсани, дрешките намъкнати… и идва най-трудната част. Аз се настанявам да кърмя Зори в спалнята, а Деян бива заведен от баща си в детската. Откъдето още дълго кънтят бодри викове, песни и други нетипични за тази част от денонощието звуци. След произволен период от време и поредица неуспешни опити да бъде пратен в царството на Морфей, сред които разказване на приказка, гушкане в леглото, че даже и мъкнене на ръце, малкият, свеж като краставичка, се присламчва при мен. Напоследък даже взехме да пестим време и да пропускаме предната стъпка, защото и с нея, и без нея – накрая все се оказвам приклещена между двете деца и в недоумение къде точно да си дяна възглавницата, че да не пречи.

Очаквайте продължение …

Автор: Десислава Сивилова

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,855 преглеждания

Comments are closed.