Ако животът ти поднесе бебе, не си прави лимонада – заобичай го!
Не бях виждала Меги от няколко години. Чат-пат я мярках из Фейсбук, но с какво се занимава и къде учи, нямах представа. Помня, че трябваше да е завършила гимназия, сигурно заради това около баловете тази пролет отново се сетих за нея. Попитах дъщеря ми, какво се случва с нея, по едно време бяха доста близки, а тя първо замълча, сякаш не ме е чула изобщо, после смотолеви нещо и бързичко отпрати облака от въпроси в някаква друга, далечна и за двете ни посока.
След още известно време се сетих, че с Меги бяхме приятелки във ФБ и въпреки че не бях срещала нищо из нюзфид-а ми от нея в последната година, реших да видя какви ги върши. Тутакси бях наречена „столкър“, но не виждах нищо чак толкова столкърско в това как и дали се е променила една от приятелките на дъщеря ми. Какъв цвят е косата й, слага ли си очна линия, напълняла ли е или си е все същият „щиглец“. Потърсих я, но както и предполагах, беше ме раз-приятел-ила. Е, нормално, за какъв дявол ще са й ФБ приятелки на възрастта на майка й.
Няколко месеца по-късно наш общ приятел бе харесал нейна снимка, което тутакси я правеше видима за мнозина. За мен също. Меги си беше абсолютно същата – рошава и пъстра, усмихваше от една снимка с очарователната си детска усмивка, а вятърничавата й прическа й придаваше все същия щурчов вид както преди. Имаше нещо магнетично в тая снимка. Гледах я, без да мога да откъсна очи от нея.
Скоро разбрах защо. От снимката любопитно ме зяпаха още един чифт очички, пълни със звездички. Точно като тези на Меги, но и с една завладяваща беззъба усмивка в допълнение, разтеглена между двете мънички ушенца.
Я, рекох си, какво сладко братче си има това момиче! Истинско чудо.
И преди да съм се замислила както подобава на зрял и мъдър човек, кудкудякайки бодро се втурнах в стаята на дъщеря ми: „ – Ааа, ти знаеш ли, знаеш ли, Мегица си има бра…“ . Преди да довърша, пуберката срещу мен театрално изпъшка: „Мамо, много си…“ … „… Задръстена!“ – довърших аз. Ама, аз наистина съм много задръстена!
Та, на кой друг, освен на нас майките, заседнали някъде между споменът за непреходната ни младост и кризата на оная възраст, малко след средната, която предпочитаме да не назоваваме, ще ни хрумне, че някое момиче на 18 си има братче, а не собствено бебе. Но, нали си живеем в измисления свят на идеалните ни представи за собствените ни деца, глуповато реших, че бебето е на родителите на нашата позната или пък на един от тях с някой нов партньор, нали сега фамилните компилации са на мода. Така де, конфигурации „моето и твоето бият нашето“ са често срещани и съвсем в тон с пейзажа.
И тъкмо, когато отварях уста да изрека поредната възторжена глупост, която да диагностицира окончателно липсата на всякаква връзка с реалността, се светнах!
Меги нямаше братче!
*** *** ***
Статията продължава на следващата страница
8,854 преглеждания
