„Ако бебетата можеха да говорят“ – откъс от новата книга на Мириам Сежер

Преминавайки от водна във въздушна среда, сетивните възприятия на плода ще бъдат променени. Ето защо трябва да се съобразяваме най-вече с докосването и с регулирането на топлината. Току-що излязлото от околоплодните води бебе не възприема границите на своето тяло, а това чувство е крайно тревожно. Ако го поставят на корема на майка му, нейната миризма ще го обгърне така, както и милувките на гласа й. Освен това то е много чувствително към студа, защото идва от водна среда с температура 37 градуса. Коремът и гърдите на майка му са достатъчни да го стоплят, плюс едно одеалце и шапка, за да не изстине – бебетата изстиват от главата.

Нищо не налага да се бърза с първите грижи. Детето ще ги понесе доста по-добре, след като си е възвърнало успокояващите го ориентири. А те са първите камъни, с които се изгражда скъпоценната конструкция на неговата психика, онова, което психоаналитиците наричат изначален нарцисизъм и което е форма на вяра в себе си. При близнаците разделянето при раждането понякога се удвоява от последващото разделяне със сестрата или брата, често заради хоспитализация. А моментът, когато бебетата отново се съберат, когато това е възможно, възстановява някои от предродовите им ориентири. Когато физическото събиране няма да е скоро, словото може да поддържа връзката. На близнаците им предстои двойно отбиване и то ще протече много по-лесно, ако са делили едно и също физическо и психическо пространство, за да завладеят света, чувствайки се уверени в себе си.

Съществува риск прекалено ранното и рязко индивидуализиране да превърне автономизирането в скъсване, в разкъсване и дори изтръгване. Още навремето Франсоаз Долто наблягаше върху значението за новороденото на чувството, че е „същото същество“, което му носи поддържането на предродовите ориентири. А ние предлагаме на децата си точно обратното: първи допир с нашия свят под знака на насилието. Пренебрегването на сетивността в полза на техниката води до абсурд. В името на абсолютната медицинска сигурност, която всъщност е невъзможна, ние сме стигнали дотам, децата ни често да се раждат с чувство за най-дълбока несигурност.

Би било несправедливо обаче да не отбележим, че много от следродилните практики са се развили в добра посока. В някои родилни домове са се отказали от системното къпане, парфюмиране… При все това, тези решения трябва да са правилно насочени, а не да се прилагат просто формално. Раждането без насилие беше революция в акушерството – след години чакане в коридора бащата най-сетне може да посрещне и поеме детето си, като го изкъпе сред музика или тишина. Ален Беноа, педиатър неонатолог, сподели с мен недоумението, в което изпаднал, когато започнал да работи в болница: върху картоните постоянно се появявало съкращението РБН. Завършекът на историята би бил смехотворен, ако залогът не беше толкова съдбовен: както му обяснили не без притеснение, РБН означавало, че бебето е било изкъпано.

„Раждането без насилие“ на Фредерик Льобоайе се беше превърнало в история за тоалетиране и парфюмиране. По същия начин си проправи път и идеята новороденото да се поставя на корема на майката, но само за няколко минути! Позволяват на майката да го види, да го пипне, да му преброи пръстчетата и хайде, бързат да й го вземат. Поставянето на бебето върху корема на майката има смисъл само ако му дадат време да пропълзи до нейната гърда, чиято миризма е като миризмата на амниотичната течност, ако му оставят време да захапе зърното като другите бозайници, което може да отнеме 45 минути. Днес бихме искали жените да кърмят, препоръчва се бебетата да не се преизмиват, за да не се заличат миризмите им, но в същото време им се отказва това да става в този първи момент. Ето кое се нарича противоречива заповед.

При раждането връзката на майката с нейното бебе е категорично обусловена от заобикалящите фактори, на които можем да въздействаме, защото сами създаваме повечето от тях, но и от фактори от семейната история. Всички те ще определят например дали една жена ще има желанието да кърми, или не, дали ще иска да го отбие по-бързо и ще измисли нов начин да храни бебето си…

През 60-те години на ХХ в. на кърменето се гледаше като на животинско действие, което на всичкото отгоре пречело на децата да станат самостоятелни, оставяло ги „залепени“ за майките им. А като се сетим и как в същото време се твърдеше, че страдащите от психоза са някогашни „залепени“ деца, можем да си представим колко виновни са се чувствали майките, осмелили се да кърмят. Тази измислица все още битува, но е сериозно засенчена от противоположната крайност. Сега общата повеля в родилните домове е: кърмете, госпожи, кърмете! Съществуващият натиск вероятно има за цел да възстанови естественото положение, според което, бидейки бозайник, майката би имала това желание. Но е най-вече проява на дълбоко незачитане на жената, която в зависимост от собствената си история би могла да предпочете и би се чувствала по-добре, ако възприеме друго поведение.

В едно време, когато раждането не се е владеело от технологиите, жени са умирали по време на раждане или след това и е трябвало да износят много бременности, за да имат повече деца, само няколко от които са достигали до зряла възраст. Жените живеели, давали живот и посрещали смъртта по силата на един неумолим ритъм. Трябва да признаем, че през 2009 година във Франция храненето от шише е избор, който те могат да си позволят. Нека се откажем най-сетне от чисто педиатричното схващане, според което майчиното мляко е най-доброто. То не е непременно идеално приложимо във всички семейства. За разлика от другите бозайници, човекът говори и това разбърква картите. Това, което несъмнено може да го нарани, е липсата на грижи или наличието на недостатъчни такива. Това са и всички успешни и неуспешни кърмения, от които бъкат семейните истории на майките и бащите и които чрез храненето могат да окажат неблагоприятно въздействие върху първите отношения майка–бебе.