Аденоидит или така досадната трета сливица
Детето ви често ли има оплаквания от горните дихателни пътища, колко пъти в месеца се случва да посещавате личния лекар по повод непрекъсната и дразнеща кашлица, особено нощем, хрема, запушен нос? Ако ви е писнало от тези постоянни симптоми, настоявайте за преглед при специалист – оториноларинголог.
Много е вероятно да става дума за разрастване на третата сливица при детето, която представлява лимфна тъкан и се намира в задната част на носоглътката. Наред с изброените симптоми, може да чуете детето да хърка, когато спи, да стои с отворена уста в будно или сънно състояние, а също така и да говори носово.
Наричат третата сливица още и аденоидни вегетации и често разрастването е имунен отговор на алергени и антигени с лимфната тъкан. Третата сливица се формира след първата година, а към 3-5 годишна възраст е в апогей, след 7- та година започва да закърнява.
Трета сливица има всяко дете и това е нормално за организма. Когато се уголеми предизвиква упорити и трудно лечими възпаления на горните дихателни пътища. Най-честите причинители на възпаленията са адено вируси или грип. Утежняването на състоянието се дължи обикновено на развитието на вторична бактериална инфекция със стрептококи или стафилококи.
В следствие на възпалителния процес в третата сливица, настъпва нейното екстремно уголемяване, настъпва запушване на дихателните пътища и се увеличава секретирането на възпалената тъкат, което в хода на заболяването от слузно се превръща в гнойно.
Много често усложнение при аденоидит е възпалението на ухото, което с е предава по хода на Евстахиева тръба.
Диагнозата е е лесна за поставяне. Постоянно запушен нос, хъркане по време на сън и дишане през устата. Непрекъсната и трудно овладяваща се кашлица, която е особено дразнеща през нощта и сутрин след събуждане, а често и при физическо натоварване. Може да е на лице повишаване на телесната температура, понякога дори над 38 градуса.
Типичен белег при хроничния аденоидит е аденоидния лицев израз.
Той се характеризира с типичен израз на лицето, с полуотворена уста и езика леко издаден напред, понякога може да изтича слюнка от устата. Общия вид на детето е унесен. Характерно още е хъркащо дишане през устата, дразнеща, често суха кашлица, която често не се повлиява от никакви медикаменти. При усложнение с отит, е налице намаление на слуха.
Лечението е трудно и продължително. Традиционно се използват средства за отбъбване на лигавицата на носа и намаляване на секрецията в комбинация с противоалергични, откашлечни и втечняващи секрета средства.
Понякога е необходима назначение на антибиотично лечение, особено в случаите, в които има вторична бактериална инфекция, доказана с микробиологично изследване.
Необходимост от оперативно лечение се налага, когато детето прави повече от три пъти годишно гнойни отити, с висока температура и продължително фебрилно състояние на фона на съпътстващи възпалителни заболявания на дихателните пътища – ангини, бронхити и бронхопневмонии. Оперативното лечение е препоръчително само на деца на възраст между 3 и 7 годишна възраст.
При доказана диагноза аденоидит е добре детето да бъде ограничено в контактите си с други болни деца, по възможност да остане на домашно лечение, да се следват точните указания от схемата за лечение, а през топлите месеци да се провежда климатолечение.
12,358 преглеждания
