Някои неща, които купувам за децата са наистина за тях. Например, говорещ микроскоп. И въпреки вътрешния си глас, който крещи „Недей да купуваш този микроскоп, твърде шумен е и ще ме убие, мен, твоя вътрешен, разумен глас, моля ти се, недей да купуваш микроскопа“. Тогава аз казвам „Не се безпокой, о, мой вътрешен, разумен глас вътре в главата ми, с когото разговарям, съвсем нормално, нали? Може и да купувам сега този ужасен, злосторен микроскоп за дъщеря ни, но също така ще й купя и други неща, които всъщност са за нас. И двамата с теб ще си се забавляваме чудесно!“
Крекерчета-рибки
Жена ми мисли, че децата обожават крекерчетата-рибки. Всяка седмица купуваме нов огромен плик. Когато сме в магазина, тя изрично ми напомня да взема от тях, като казва „Нали знаеш колко много ги обичат“. Аз се правя, че съм забравил, но после грабвам плик или два, понякога даже три. Това, което жена ми не знае, докато не прочете този пост, е, че аз съм пристрастен към крекерчетата-рибки. Мога да изям целия плик наведнъж. Всяка рибка е като кулинарно пътешествие за небцето ми. Харесват ми големите бучици сол на кръглата страна на крекерчетата. Потичат ми лигите само като се сетя как, когато изям рибката, си имам още цял плик! „Скъпа, децата пак изядоха всичките крекерчета. Ще изтичам до магазина. Трябва ли ни и мляко?“
Дисни филми
Знаете ли колко трае един епизод на „Любопитния Джордж“? 12 минути. Какво мога да направя за тези 12 минути? Нищо. Мога да използвам тоалетната, но само ако не си взема телефона. Това е. Ако трябва да почистя кухнята или да напиша нещо, без да бъда следван неотлъчно от някой, задаващ ми непрестанно въпроси и изискващ да яде, „Любопитния Джордж“ не ми върши никаква работа. Но знаете ли кое работи? „Дъмбо“, „Малката русалка“, „Красавицата и звяра“… И, да, луксозните, инкрустирани с диаманти, съхванявани в евентуално съществуващ трезор издания на тези филмчета струват колкото един семестър в колежа, но съм готов да изтегля и заем, ако това ще ми осигури 90 минути да окося ливадата. Децата ги обожават тези филмчета. Аз се нуждая от тях.
Летните лагери
Понякога 90 минути просто не стигат. Понякога имам нужда от 8 часа. Има страшно много летни дневни лагери наоколо, все достъпни и удобни. И, да, искам дъщеря ми да научи всичко за звездите и екологичното земеделие, танците и гимнастиката, но ще ви излъжа, ако ви кажа, че жена ми и аз не се наслаждаваме на времето си без децата. „Но, Джон, щом толкова искаш да се отървеш от децата си, защо изобщо ги имате?“, представям си как някой някога ме пита. „Млъквай. Не съм длъжен да ти отговарям!“, казвам му пък аз тогава.
Костюми на супергерои
Естествено. Дъщеря ми знае песента на Батман. Ето я: „На-на-на-на-на-на, Батман!“. Толкова знае тя за Батман. Все още е прекалено малка, за да е наясно с това, че родителите на Брус Уейн са били брутално убити пред очите му, когато е бил малък, вследствие на което той страда от непоправимо емоционално и психологическо разстройство, каращо го да се облича като прилеп и да се опитва да въдвори ред и справедливост в град, който може и да не иска да ги получи. Изобщо не е готова за тази информация. Но това не ме спря да й купя костюм на Батман.
Източник: Ask Your Daddy
