Със сигурност сте изпадали в ситуация, в която сте събрали няколко деца в едно помещение. Резултатът е предизвестен, а пакостите в кърпа вързани.
Колкото е да са послушни, в един момент, увлечени едно от друго, децата преминават границата на послушанието и изпадат в еуфорично настроение, което често води до непредпазливост, която може да доведе до нежелани последици като наранявания или неволни сблъсъци между децата. Естествено в подобни моменти повечето родители на провинилото се дете съвсем съзнателно се опитват да го принудят да се извини на другарчето си заради това, което му е причинило, най-често неволен удар, но понякога и целенасочено зловредно действие като щипане или хапане.
Идеята на това детето да бъде заставено да се извини на всяка цена, е, да се научи да носи отговорност за действията си и да се научи на добри обноски. Много специалисти по детска психология обаче твърдят, че да се принуждават децата да казват „Съжалявам“ не води до нито един от двата търсени положителни ефекта.
„Това че принуждавате детето си да казва, че съжалява не го учи да се социализира.“ – казва Бил Корбет, който е учител, родител, писател и режисьор (автор на собствено предаване за родителство). Малките деца в повечето случаи не осъзнават защо и за какво трябва да се извинят, и колкото повече родителят настоява и принуждава детето си да се извинява, толкова шанса то да го направи намалява: „Това може да доведе до трудно възприемане на идеята за същността на извинението или до пълното й игнориране.“
„Принуждаването на детето да се извини на всяка цена, може да попречи на детето ви да се научи на съпричастност“ – твърди Алисън Шефър – психотерапевт. „Опитайте се да влезнете в ролята на детето, да осъзнаете неговата психическа нагласа и да вникнете в ситуацията на неговото емоционално ниво. Можете да си представите как всяка съпричастност излита през прозореца, а върху вас се е стоварил целия фокус на околния свят. Дали ще ви е до това да осъзнавате грешките от действията си?“
„Резултатът от подобна принуда най-често е извинение, но с пълна липса на искреност и никаква поука за провинилия се малчуган. Вместо това, в подобна ситуация родителите би трябвало да дават пример за подражание, а не да превръщат случката в публично шоу.“ – казва Хауърд Бенет, педагог, писател и клиничен психолог.
„По-добре поговорете с пострадалото дете и кажете например: -Съжалявам, Хенри. В нашата къща не поощряваме удрянето. Не знам защо Чарли би ти причинил такова неща.“
„Ако постъпите по този начин и открито игнорирате своето дете, дори само за няколко секунди, ще се уверите, че Хенри ще се почувства по-добре, а вашето дете има шанс да осъзнае, че е постъпило неправилно. Децата се учат от последствията на своите действия.“
Ако детето ви проявява често подобно агресивно поведение, когато е в парка или на детско парти с приятелчета, е добре да намерите начин да го предупредите, че ако продължава да се държи по същия начин, ще напуснете парка, партито или мястото, където се намирате. Разбира се, в момент, в който и вие и детето сте афектирани, каквото и да кажете или направите, едва ли ще доведе до желания резултат, който обикновено е обезкуражаващ, но можете да кажете на детето си, че ако не коригира поведението си, ще се приберете в къщи, и това определено ще подейства повече от заплахата, че ще го лишите от десерт, например.
Източник: www.bundoo.com
