5-годишно момиченце с аутизъм създава истински шедьоври

5-годишната Ирис Грейс притежава изключителен талант, въпреки че е с диагноза аутизъм. Талантът й да изразява себе си чрез рисуване се простира извън масовата представа за възможностите на аутистите. Макар да е вече петгодишна тя едва говори, но рисува по начин, който надскача в пъти възможностите на обикновените деца на тази възраст. Аутизмът засяга около 100 000 деца в Обединеното кралство към настоящия момент и историята на Ирис е разказана от нейните родители, за да окуражи всички родители на деца с това заболяване да насърчават децата си да се занимават с изкуство и да им покажат, че дори в това състояние децата им имат шанс да се развиват и са се чувстват добре.

Картини на малката художничка са закупени от частни колекционери по всички краища на света, от Европа, Северна и Южна Америка до Азия. Средствата от тези продажби се влагат за художествени материали и за специалисти – ерготерапевти, йога, музикотерапия.

Талантливото момиченце е диагностицирано с аутизъм през 2011 г. Да се учи да говори и да използва правилно думите тя все още упорито се учи, за разлика от своите връстници, които са започнали да говорят още около 2-рата си годинка. Ирис проявява голям кураж, смелост и не позволява нейното заболяване да й пречи. Тя е от онези аутисти, които развиват пълната симптоматика на болестта, но наред с това открояват способността да усъвършенстват някоя друга своя възможности до съвършенство. С много усилия от страна на родителите й, с помощ от домашния й любимец – котката Тула и със собствени сили, малката Ирис е намерила начин да изразява себе си чрез изкуството, а нейните произведения наистина спират дъха.

Снимка 1:

5 годишната Ирис Грейс създава един от нейните шедьоври в градината-студио.

Снимка 2:

С помощта на терапевтичната си котка – Тула, Ирис изявява своята креативност. Тула е на една годинка, и нейният галантен, благ и състрадателен нрав помагат на Ирис да гради своя характер и да развива таланта си.

Снимка 3:

Възможно е децата аутисти да не са в състояние да осъществяват правилно социални контакти и да не изграждат нормално функциониращи връзки с околния свят, но приятелството с Тула е помогнало на Ирис да усъвършенства комуникативните си способности и да развие способността си да контактува със заобикалящата я среда.

Снимка 4:

Майката на Ирис казва, че: “Играта във вода, настолните игри, рисуването, карането на колело, реденето на пъзели, тичането – Тула е постоянна компания на Ирис, демонстрира своето приятелство и подкрепа, което окуражава и кара Ирис да действа.”

Снимка 5:

Без значение какво прави Ирис, Тула непрекъснато е част от тази дейност и й помага. Може би затова Ирис черпи не само вдъхновение от природата, но и включва Тула в изкуството си. В платното“Raining cats” може да се забележи изображението на Тула в полутоновете.

Снимка 6:

Не е било лесно да се намери правилния компанион на Ирис. Семейството първо е пробвало с коне, за които е известно, че имат отличен терапевтичен и успокояващ ефект при деца с аутизъм. След това семейството взело куче, но Ирис не могла да приеме прекалено енергичното поведение на този домашен любимец. Точно когато са на път да се откажат от идеята за терапия с животни, откриват Тула.

Снимка 7:

Тула не е специално обучавана да бъде терапевтично животно. Но въпреки това тя обича безрезервно своята малка приятелка и я защитава във всеки един момент.

Снимка 8:

Колкото повече Ирис се развива като творец и артист, толкова повече Тула демонстрира подкрепата си.

Снимка 9:

Вниманието на Ирис към детайлите и лекотата, с която пресъздава взаимодействието между цветовете, както и цялостното излъчване на картините й, често са повод творбите й да бъдат сравнявани от мнозина с тези на френският импресионист Клод Моне.

Снимка 10:

Рисуването не е единственият начин за Ирис да изрази артистичността си. Тя винаги е обичала музиката. Майка й открила този факт, когато тя е била съвсем малка и единственото нещо, което е било възможно да я успокои е била именно музиката.