Как да кажем на първото дете, че чакаме бебе

Как да кажем на детето ни, че очакваме бебе, е въпрос, който е на дневен ред за семействата, очакващи второто си дете. По отношение на новата бременност и раждането родителите често действат по-скоро интуитивно и на базата на предходния си опит. Новото в случая е как да обясним появата на новия семеен член на нищо неподозиращия малък човек. До голяма степен какво ще му кажем зависи от конкретната възраст.

На какво да обърнем внимание?

За да разберете детето си в тази ситуация винаги дръжте под внимание факта наречен „детски егоцентризъм“ т.е. „Аз съм центърът на вселената или поне центърът на вселената за мама и тати!“. Никое дете не би приело с охота и без възражения да му се отнеме възможността да стои само на този пиедестал.

Ако първородното ви дете още няма 2-3 годинки няма смисъл прекалено много да изпреварвате събитията и от рано да му говорите за предстоящите промени. На тази крехка възраст представата за време е още неформирана и това, че бебето ще дойде след 3, 5 или 9 месеца няма никакъв смисъл за вашия малчуган. „Скоро ще имаш братче или сестричка“ се приема доста буквално. „Скоро“ за 2-3 годишно дете означава „на минутата“ и дългото очакване не им носи голяма радост. Дори напротив, „безкрайното“, от детска гледна точка, очакване само натоварва представата за бебето с отрицателен заряд. Ето защо в тази възраст може да отложите съобщаването за новия семеен член почти до самото раждане. Достатъчно е просто охотно и без притеснение да отговаряте на въпросите на детето, например „Защо ти е толкова голям корема?“ – „Там сега живее твоето братче/сестричка“. Важно е отговорите да бъдат пределно конкретни.

След 3 до 6-7 годишна възраст представата за време вече постепенно се развива. На 3-4 може да купите или да направите с детето си календар, на който да отбелязвате периода на очакването. В предучилищна възраст децата вече знаят какво е месец и могат да разберат в кой месец ще се роди бебето. Но въпреки всичко, дългото очакване създава у детето усещане за прегаряне и не си струва да му се съобщава щастливата новина веднага щом видите очакваните „две чертички“.

След седмата година детето вече разбира всичко. В този случай е добре да не правите излишни конспирации. Разкажете му какво се случва по адекватен за възрастта начин. В противен случай рискувате детето само да си сглоби картинката от подслушаните разговори между възрастните, а за липсващите части да ползва фантазията си. Често резултата в този случай е доста … объркващ!

Не прекалявайте с изрази като „Ти сега ще ставаш батко или кака!“ или „Радваш ли се, че ще ставаш батко или кака!“. Детето не знае какво означава да си батко или кака. То съди по вашата развълнувана интонация, че това е нещо вълнуващо и формира у себе си една доста розова представа за новата си роля.

В последствие се чувства доста разочаровано разбирайки, че това да си по-големия, освен привилегии, носи със себе си и куп отговорности и негативи. И така детето се чувства излъгано. От рано помислете, кой би могъл да ви помогне с новороденото.

Така ще имате време и за по-голямото дете и то няма да се чувства пренебрегнато.

Никога не забравяйте, че само любовта към деца ви е поравно безкрайна, а грижите и вниманието е според конкретните им нужди.