Разводът може да засегне най-силно връзката между родител и дете, ако се случи, когато децата са още малки, заключава ново научно изследване.
Проучването също сочи, че негативните чувства, които детето натрупва към развода на родителите си, не се отразяват на собствената му романтична връзка, когато порасне. А също така, цялостният ефект от развода върху връзката между дете и родител е сравнително лек.
Откритията на изследването потвърждават схващането, че първите години на детето са най-силни за утвърждаване на силна връзка между деца и родители, което означава, е ако родителите се разделят, когато детето е малко, това може да попречи на детето да създаде връзка с родителя си, който си е тръгнал – дори и да не си спомнят развода добре.
Теория за привързването
През 1960 г. психологът Джон Боулби и Мери Ейнсуърт започват да изследват начинът, по който децата осъществяват връзка с преките си настойници (хората, които се грижат за тях, обикновено майките). По-късни изследвания сочат, че децата, които са имали по-близка връзка с родителите си, са имали по-добра реализация по-нататък в живота си отколкото тези, които са били тревожни или пренебрегвани от родителите си (когато родителите не са били близо до децата си, децата развиват поведение на избягване от обвързване, не успяват да изразяват ясно емоциите си и стават по-склонни да разчитат само на себе си). Друго проучване показва, че разводът има дългосрочен ефект върху децата.
В повече изследвания върху връзката между родители и деца, учените са карали участниците да си спомнят различни моменти от детството си – съмнително ненадеждна система.
Р. Крис Фрейли, психолог от Университета в Илинойс и колегата му Мари Хефернан решават да разгледат по-обективни показатели за R. Детските изживявания: разводът.
Учените изработват проучване, което се опитва да установи начина на привързване на хората, спрямо техния личен опи от детство. Участниците били питани също дали родителите им са били разделени като деца.
Странични ефекти от развода
Тези с разведени родители показали по-висока степен на тревожност или по-слабо свързани с родителите си, въпреки че цялостно не били открити големи различки с участниците, чиито родители не били разведени.
Интересен факт, на който се натъкнали учените, бил, че децата,чиито родители са се развели по-рано били по-силно засегнати от другите. Освен това, децата имали по-добра връзка с родителите, при които са останали да живеят след развода (обикновено майката).
„Откриваме, че децата са по-привързани към родителя, с който са останали да живеят след развода. Не е сигурно дали това е връзка, оформена по стечение на обстоятелствата; много вероятно е случаят да е такъв, защото много съдебни условности възникват отчасти заради настоящето качество на връзката между двамата родители и деца“, казва Фрейли.
Устойчива любов
Генерално погледнато, обаче, се оказва, че хората са доста устойчиви.
Добрата новина, която произлиза от изследването е, че децата, претърпели развод в ранните години на детството си, не биват засегнати дългосрочно от раздялата на родителите си и тя не се отразява на техните интимни отношения с партньора.
Но, това, което става ясно е и, че ранното детство е времето, в което децата формират връзката си с възрастните.
„Родителите започват да полагат основите на бъдещите си взаимоотношения с децата си в деня на раждането на децата си, ако не и по-рано“, обяснява Фрейли. „Това не означава, че ранните спомени определят бъдещето ни. Но някои от нашите проучвания показват, че някои от изживяванията, които имат в ранно детство могат да бъдат много по-значими за децата от тези в по-късните им години.“
Статията е преведена от: http://www.livescience.com
Подобни статии:
Как да говорим с децата за развода
Когато бащата не участва в отглеждането на децата
„Десетте най-важни неща, които можете да направите за децата си“
