Едно интервю на Нина Богданова с Ели Попова, директор на Изпълнителното бюро на Българската библиотечно-информационна асоциация /ББИА/
публикувано в бр. 6 на сп. „Първите седем“
Как се роди идеята за тази кампания?
Идеята е провокирана от поредното пренебрежение към библиотеките – липсата на отговор на писмо, изпратено до Министерството на финансите и Министерството на културата. В писмото се настояваше аргументирано за две основни неща:
Да бъде обезпечена финансово Програмата за обновяване на фондовете на библиотеките ”Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” на Министерството на културата за 2011 година с не по-малко от 1 млн. лв. Това не само ще осигури достъп до нови издания за читателите в библиотеките, но ще повлияе положително на книжния пазар и ще подкрепи българската книга в условията на криза.
Да бъдат осигурени необходимите средства за изпълнение на финансовите ангажименти на Министерството на културата към 27-те регионални библиотеки в съответствие с чл. 61, т. 2 от Закона за обществените библиотеки за отпускане на средства за регионални дейности на регионалните библиотеки. Регионалните библиотеки са гръбнакът на териториалната библиотечна мрежа и подпомагат читалищните библиотеки в изпълнението на основните им функции.
Какъв проблем лежи в основата й?
В основата на Кампанията стои дългогодишното неглижиране на библиотеките, липсата на държавна политика, на национална стратегия за тяхното развитие. Гражданите на страната, младите хора, учените и специалистите се нуждаят от съвременно библиотечно-информационно обслужване, което трябва да им бъде осигурено от модерни библиотеки – обществени, училищни, университетски, специални; от нови книги в библиотеките; от равнопоставен достъп до информация и знание чрез новите технологии, който именно библиотеките по света осигуряват.
Само системното финансиране на библиотеките може да осигури професионално изграждане на техните фондове, според потребностите и търсенията на читателите на всяка конкретна библиотека. Поради системния недостиг на средства за обновяване на фондовете на библиотеките с нови книги, за абонамент за периодични издания, за достъп до информационни платформи (много важен за университетските и научните библиотеки) библиотеките в България сериозно отстъпват по показатели на библиотеките в европейските страни.
Например, само 17% от българските граждани ползват библиотеки и само 10% посещават обществените (читалищни, общински и регионални) библиотеки, докато, за сравнение, над 60% от жителите на Великобритания, над 70% от жителите на Дания и Швеция и над 90% от населението в Норвегия и Финландия ползват обществените библиотеки.
Какви са вашите лични очаквания, ще се подпишат ли много хора?
Кампанията наистина получи широк отзвук в цялата страна. В първата половина на периода имаше по-голяма активност, хората изразиха вълнение по проблемите на библиотеките и книгите в България, всеки ден пристигаха в офиса подписки от различни краища на страната. При голям интерес премина и дебатът в Центъра за култура и дебат Червената къща. Участваха интелектуалци, общественици, много млади хора. Сега има относително затишие.
Ясно е, че с всяка кампания е така, но на мен ми се иска да изградим едно по-дългосрочно активно отношение на хората в полза на четенето, книгите и библиотеките. В условията на информационното общество, на икономиката на знанието грамотността във всичките й аспекти и степени; нагласите и мотивацията за четене; ежедневната нужда от книги (печатни или електронни), от разширяване на знанията, от умения да се намират и оценяват източниците на информация, съобразно конкретните информационни потребности в огромния и главоломно растящ обем от информация, т.е. от информационна грамотност и компетентност не могат да бъдат кампанийно осигурявани.
Правилното решение е във формирането на адекватна държавна политика за библиотеките и създаването на възможности и условия за тяхното развитие като съвременни информационни центрове за съответните общности.
Каква всъщност е крайната цел на кампанията?
Конкретните искания са изложени в отвореното писмо: за пореден път искаме възобновяване на програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове; настояваме за приемането на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки, който чакаме вече трета година; както и приемане на стандарт, съобразен с международните насоки и документи за училищните библиотеки.
Въпреки остарелите библиотечни фондове се наблюдава повишена посещаемост в библиотеките, поради невъзможността на много от гражданите да купуват нужната им литература – учебна, специализирана, научна и художествена или да ползват собствени компютри и интернет. Библиотеките се издържат от данъкоплатците (така е навсякъде по света) и следва да им се предоставят адекватни на техните потребности услуги.
Лично аз виждам и други ползи от настоящата кампания: да се фокусира общественото внимание върху проблемите на библиотеките, на четенето и тяхната роля за личностното развитие и реализация днес; да се състои разговор, обществен дебат за натрупани с десетилетия проблеми, защото отлагането на тяхното решаване в годините е в част от обяснението на редица лоши резултати, констатирани днес – и в проучването ПИЗА, и в редица негативни констатации за грамотността, интересите, познанията, информираността и нагласите за четене, получени в проучвания по различни поводи.
Колко желаещи са се подписали досега?
Само по информацията, която ние получаваме, до днес кампанията е подкрепена от над 18 000 души от цялата страна.
Отправете своето пожелание и провокирайте хората още днес да излязат и да се подпишат.
Аз наистина се надявам хората да оценят важното дълготрайно значение и истинското място на библиотеките в живота на отделния човек и за развитието на обществото. В хилядолетното си съществуване именно библиотеките съхраняват и предават постигнатото човешко знание поколение след поколение.
Електронните книги, дигиталните източници са просто част от развитието, те не променят мисията на библиотеките и не омаловажават мястото на библиотеките. Затова днес има какво да се дигитализира – защото е запазено именно в библиотеките писменото научно и културно наследство. Затова днес хората могат да създават нови електронни документи – защото знанието е предавано и надграждано поколения наред.
Съвременната визия за библиотеките разширява техните функции, превръща ги в информационни центрове на общностите, място за социални контакти и събития, въвежда иновативни услуги, вгражда ги в ежедневните потребности на хората и ги превръща във фактор, който може да влияе върху качеството на техния живот и реализация.
Знаещият човек е можещ и свободен! Библиотеките осигуряват равен достъп на всички граждани до книги, достъп до информация и знание – това е най-ценното и демократично право на всеки човек! Защитете го и го ползвайте пълноценно – от това всички могат само да спечелят!
В заключение искам да отбележа, че любовта към книгите, навиците за четене се възпитават в „първите седем”. Надявам се, че с вашето списание ще имаме ползотворни разговори за библиотеките. Защото срещата с прекрасния свят на книгите може да се състои в детските отдели на обществените библиотеки, в училищните библиотеки. Важно е те да бъдат толкова привлекателни, че да приобщят децата към библиотеките за цял живот.
