Случвало ли ви се е да говорите на детето си и в същото време да осъзнавате, че всичко „влиза през едното ухо и излиза през другото“. В такива моменти от собствен опит знаем, че повишаването на тон, не помага. Хващането на ръката или дори главата и насилственото привличане на вниманието също не постигат желания ефект.
И изобщо привличането на детското внимание и задържането му за няколко безценни минути, за да кажете нещо на детето си безспорно граничи с истинско изкуство.
С всеки изминал месец децата растат и се променят и тези промени са свързани с развитието на чувството за независимост у тях. Често демонстративният им отказ да ни чуят е израз именно на желанието да бъдат самостоятелни и да ни демонстрира тази независимост.
Естествено всеки родител търси и намира свои решения на тази нелека задача, понякога я намира успешно, а друг път не толкова. За много родители предучилищната възраст носи редица разочарования, защото именно тогава децата за първи път демонстрират своята автономия. Често чувството им за независимост и демонстрациите им от типа „Вече съм голям/а!“ нарушава комуникацията дете-родител и да бъдат накарани да чуят думите на родителите си е повече от предизвикателство.
Съветите, на които попаднахме в www.thesimpleparent.com и които според нас заслужават внимание, ако наистина целим да накараме децата ни да ни чуват и слушат ще намерите ТУК
