Пипи тръгва на училище

Винаги, когато поемаха към училище, Томи и Аника поглеждаха с копнеж към Вила Вилекула. Как биха предпочели да си поиграят с Пипи! Ако поне и Пипи ходеше на училище, щеше да бъде по-поносимо.

– Представи си колко весело бихме прекарвали на връщане от училище – каза Томи.

– Да, пък и на отиване – добави Аника.

Колкото повече си мислеха за това, толкова по-досадно им се струваше, дето Пипи не ходи на училище, и накрая решиха, че ще се опитат да я убедят да се запише.

– Не можеш да си представиш каква симпатична учителка си имаме – каза Томи хитро на Пипи един следобед, когато той и Аника бяха на гости във Вила Вилекула, след като вече бяха научили прилежно уроците си.

– Да знаеш само колко е весело в училище – уверяваше я Аника.

– Бих полудяла, ако не можех да отивам там.

Пипи седеше на ниско столче, потопила крака в легена и ги миеше. Тя не продума, но така размърда пръстите на краката си, та водата се разплиска наоколо.

– Освен това там не се стои кой знае колко време – продължи Томи. – Само до два часа.

– Да, пък си имаме и коледна, и великденска, и лятна ваканция – добави Аника.

Пипи замислено хапеше палеца на единия си крак, без да каже нищо. Но изведнъж решително изсипа цялата вода от легена на пода, така че панталоните на Господин Нилсон, който седеше наблизо и си играеше с някакво огледало, съвършено се измокриха.

– Несправедливо е! – каза строго Пипи, без да я е грижа за отчаяния Господин Нилсон и за мокрите му панталони. – Съвсем несправедливо е! Не мога да понеса това!

– Какво именно? – учуди се Томи.

– След четири месеца е Коледа и вие ще имате ваканция. А аз, какво ще имам аз? – Гласът на Пипи прозвуча тъжно. – Никаква ваканция, никаква, дори и най-малка коледна ваканция – проточи жално тя. – Това не може да продължава така! От утре тръгвам на училище.

Томи и Аника заръкопляскаха от възторг.

– Ураа! Тогава ще те чакаме пред нас в осем часа.

– О, не – каза Пипи. – Толкова рано не мога да тръгна. А освен това сигурно ще пристигна на кон.

Така и направи. На другия ден точно в 10 часа свали коня от верандата и малко по-късно всички жители на градчето се втурнаха към прозорците си, за да видят чий кон се е подплашил, та така препуска по улиците. Но те се лъжеха. Той не беше подплашен. Просто Пипи много бързаше за училище. Тя пристигна в луд галоп на двора, скочи в движение от коня, завърза го за едно дърво и отвори вратата на класната стая с такъв трясък, че Томи, Аника и техните кротки съученици подскочиха от чиновете.

– Привет – мривет! – изрева Пипи и размаха голямата си шапка.