Татко не искаше да ми купува колело. Казваше, че децата са непредпазливи, че все правят разни фокуси и накрая чупят колелата и се пребиват. Аз казвах на татко, че ще внимавам, после плачех и се сърдех, и казвах, че ще се махна от къщи, и накрая татко каза, че ще ми купи колело, ако бъда между първите десет на контролното по математика.
Затова, като се прибрах вчера от училище, бях много доволен, понеже бях десети на контролното. Като разбра, татко се ококори и каза: „Ама че работа брей, ама че работа“, пък мама ме целуна и каза, че татко веднага ще ми купи хубаво колело и че е много добре, дето съм си направил контролното по математика. То всъщност аз бях извадил късмет, понеже на контролното бяхме само единайсет човека, всички останали бяха болни от грип, и единайсетият беше Клотер, а той винаги е последен, обаче за него не е страшно, нали си има колело.
И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.
— Имаме една изненада за нашето голямо момче! — каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам — ха познайте де! — колело.
Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.
— Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш — каза татко — и няма да правиш фокуси!
Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!
Татко остана с мен в градината.
— Ти нали знаеш — каза ми той, — че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист?
Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.
— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.
Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.
— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!
Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.
— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!
— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист!
Татко почна да се смее.
— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!
Това обаче не се хареса на господин Бледюр.
— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.
— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!
— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.
— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.
— Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.
— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.
Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.
— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.
— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.
— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.
— Нали колелото е мое — казах аз.
— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.
— Така ли? — попита господин Бледюр.
— Така! — отговори татко.
Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.
— Ей, колелото! — извиках аз.
Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:
— Само опитай, ако ти стиска!
След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:
— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще се види кой е по-добър!
— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.
— Пъзльо! — каза господин Бледюр.
— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!
Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!
— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!
— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.
— А аз какво да правя? — попитах аз.
Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.
— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.
Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.
Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.
— Колко време? — попита той, като стигна до мен.
— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.
Татко почна да се кикоти.
— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!
— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!
Татко взе колелото и потегли.
Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът си вървеше, станаха девет, а после и десет минути.
— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.
След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.
— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?
И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Вилката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.
— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.
На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.
— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.
