На детски рожден ден (откъс от “Да оцелееш като родител 2”)

Елисавета Белобрадова

Детски рожден ден – изпитание, през което всеки родител трябва да мине минимум пет пъти годишно като гост, а междувременно, сам, клет и измъчен, да организира поне веднъж, с ясното съзнание колко хора – приятели и непознати – ще хвърли в депресия.

Ходенето по мъките, които представляват организацията и оцеляването в рамките на един детски рожден ден, всъщност започва по един съвсем приемлив начин. С бебешки рождени дни. Малки, сладки дечица обикалят или лазят. Родителите ядат сладки, говорят си и общо взето, всичко е наред. До третата година… Тогава от милото, нежно бебе вече не е останало нищо. Насреща си имате един неконтролируем звяр, който, щом се развесели, иска да крещи, да пее една и съща песен до припадък, да се хвърля, да скача и да троши. Затова и детските парти центрове, в които се провеждат повечето рождени дни, често напомнят арени за кеч, където сред балони и пластмасови топки десет–двайсе пищящи наследници могат да безчинстват до пълно щастие.

Уви, през очите на родителя нещата не изглеждат никак розово. Пристигаме в клуба. Аниматорката (млада девойка, жертвала нервите си и десет години от живота си, за да припечели някой лев, облечена в абсурден костюм) посреща все още спокойните и леко срамежливи дечица, които кротко се събуват и оглеждат с интерес.

Изведнъж гръмва музика, кротките деца се преобразяват и чуваш всеобщ спонтанен рев: „УААААААУУУУУАААА“, от който ти притреперва под лъжичката. Милата до този момент аниматорка се провиква на микрофон, който е на такива децибели, че да може да надвика музиката, ревовете на децата и стоновете на агония от страна на родителите: „ИМАМЕ ЛИ РОЖДЕНИИИК???“. Отговаря Ӝ мощен залп от писъци, който не стихва в следващите два часа.

Докато зверовете скачат и танцуват с крясъци на Бионсе, явно подкокоросвани от девойчето с костюм на Спайдърмен от „Илиянци“, нещастната аз решавам да проведа любезен разговор с някоя от другите майки. Оглеждам се и виждам в ъгъла друга като мен. Има изплашен, леко пребледнял вид и гледа смутено. Започваме плах разговор с „Вие на кого сте майка?“. Полека–лека се отпускаме, към нас се присъединяват още няколко майки и всички се насилваме да разменим реплики, докато шумотевицата ни притиска.

От време на време дъщеря ми дотичва с разчор- лена коса, мръсни чорапи и три огромни петна върху роклята, за да ми изкрещи с всичка сила, че ИСКА ДА ПОКАНИ ИВАН, КОЙТО МНОГО Ѝ ХАРЕСВА, ЗАЕДНО С ОНАЗИ КРИСТИНА, КОЯТО Е СУПЕР, НО БЕЗ АНИ, ЗАЩОТО АНИ Я Е ОСКУБАЛА И Е ГАДНА. Майката на Ани, чувствайки, че трябва да направи нещо, отива и вяло се провиква: „Ани, ти защо си оскубала детето?“. Аз започвам да ѝ обяснявам, че това са нормални неща. Всички сме в стрес.

Най-сетне стигаме до тортата. Дъщеря ми, която иначе е най-прекрасното дете, има навика, като види торта, без значение на кого, да изблъсква с лакът всички и да духва свещите преди рожденика, което възпламенява хор от ревове – на справедливо ощетения рожденик и на всички останали, които е успяла да изпревари. Затова я дръпвам и казвам ледено, че САМО ДА Е ПОСМЯЛА ДА ДУХНЕ И ЕДНА СВЕЩ, ЩЕ Ѝ ПРЕРЕЖА ГЪРЛОТО. После я пускам и започвам да дебна. Ето я тортата. Всички са настръхнали и се блъскат като за последно. Тъкмо се приготвям да се хвърля върху дъщеря ми, ако се наложи, и друго дете я изпреварва, духва свещите и за две минути всички се разревават. Рожденикът сяда на пода, майка му го успокоява, а майката на провинилия се започва да се щура, да дърпа сина си за блузата и да вика: „Как можа да духнеш свещите??? Това не е твоят рожден ден!!!“. Провинилият се се заинатява: „Искам и аз рожден ден!!!“. „Твоят е на 11 май“, му отговаря отчаяната майка, която се чуди да се извини ли, да набие детето си ли, или да се обеси под съпровода на Лейди Гага, която гърми с все сила. След десет минути щуране възстановяваме крехкия мир, рожденикът избърсва нос и духва свещите. Дъщеря ми е в амок от безсилие, защото я държа здраво. Разбира се, в цялата лудница винаги има едно–две деца, които през цялото време изглеждат безупречно чисти и сресани въпреки вандалската проява, стоят където трябва и чакат търпеливо.

Помня как, преди да родя, бях убедена, че всяко дете, което не може да се контролира и се държи крайно невъзпитано, е плод на изключително деградирало семейство, в което бащата бие майката, всички пият до зори, а детето яде само хляб и чубрица. Сега, държейки за яката собственото си, неконтролируемо, любимо чудовище, не съм толкова убедена и съм все по-склонна да разширя мирогледа си.Накрая трябва да си ходим. Дъщеря ми е потна, зачервена и щастлива. Аз съм свършена. Обуваме обувките и се прибираме. На вратата баща ѝ ме посреща с „как беше?“. Само махвам с ръка.

С времето нещата се подобряват. Когато посетиш няколко такива мероприятия и възпиташ детето си ПОНЕ да не духа свещите на другите и да не се бие, вече можеш просто да го оставиш в уречения час и си плюеш на петите. Рядко се среща по улиците по-щастливо лице от това на родител, който е оставил детето си на рожден ден и с лека, танцувална стъпка се изнася към някое кафене, където спокойно да поседи за малко на тишина.

А сега сериозно: децата от две до девет години имат безкрайно много енергия и са щастливи, когато беснеят. Ако не можете да си позволите парти център, пробвайте места като парк, Коколандия или двор на къща. Там те ще могат да празнуват, без това да има пагубен ефект върху вас. Можете да опитате и други нестандартни решения като наемане на зимна пързалка, боулинг или посещение на няколкочасов готварски курс за деца, след който се изяжда всичко. Последното е препоръчително за деца над осем–девет години, но се оказва истинско забавление, изпробвала съм го и го препоръчвам.

Не се престаравайте с храната и напитките. Децата се събират, за да се забавляват и им е практически все едно какво има за ядене.

Не робувайте на представите си как трябва да премине един детски рожден ден. Просто ви трябват квадратни метри за бесуване и три банички за парлама. Е, и торта.