Нужно ли е да говорим с децата за бедствията, тероризма и трагедиите
Ежедневно в света се случват трагични инциденти, предизвикани от природни бедствия, катастрофи или терористични актове. Средствата за масова информация съобщават за стотици подобни новини и повечето от тях, пряко или не, достигат до ушите и до съзнанието на децата ни. Дори най-малките знаят за изригнали вулкани, земетресения, взривове, нападения и убийства.
Поради тези причини е необходимо да говорим с децата за това, което се случва около нас – близо или по-далеч. Често това е трудна задача, а когато е свързана с човешки жертви, и невъзможна.
Защо обаче трябва да потърсим и да намерим начин да говорим по тези теми с децата, и как да го направим по най-приемливият начин за тях?
Отговорите на част от тях откриваме в статията на Алисън Шейфър в нейния блог. Ето какви подходи за изграждане на правилни позиции по темата предлага тя.
Предварително филтриране и обработка на информацията
Първата ни и основна задача е, да проверим информацията и да я перефразираме пред децата по достъпен начин и в съответствие с тяхната възраст. Най-обичайната реакция и мярка, която родителите предприемат в подобни ситуации е, да изключат радиото или телевизора. Тази реакция е добра, защото дори ако малкото дете не разбира онова, което се говори, то гледа в телевизора и вижда стряскащи изображения, които със сигурност ще предизвикат страх и безпокойство в него.
Дискутирането на видяното е в състояние да снижи градуса на напрежение, докато визуалното възприятие и директната новинарска реч допринасят за повишаване на безпокойството, което децата, както и възрастните, изпитват в подобни моменти.
По-големите деца често научават за подобни събития от социалните медии, така че при тях контролирането и поднасянето на филтрирана информация е до голяма степен затруднена. Въпреки това трябва да сме готови да им обясним какво точно се е случило, за да създадем в тях нужното усещане за сигурност.
Казвайте истината
Когато обсъждаме трудни теми, независимо дали става дума за терористична атака, случайна стрелба, отвличане на дете, земетресение или тежко заболяване, важно е да казваме истината. Ако не го направим, рано или късно детето ще научи истината и ще се почувства предадено, ще престане да ни има доверие и ще реши, че нещо не е наред с него, щом собствените му родители не му се доверяват и крият истината от него.
Много важно е да проверим достоверността на поднесената информация и от нея да отделим онези части, които са подходящи за споделяне с детето, в зависимост от възрастта му.
На най-малките можем да кажем „Случило се е нещо много лошо на едно място, където е имало много хора. Някои са ранени, други са умрели, но най-много са изплашените и разтревожените. Затова всички плачат.“
На по-големите можем да споделим, че е „Имало експлозия и няколко човека са загинали, много други са ранени. Паниката е голяма и всички са много уплашени. Става дума за терористична атака.“
Децата трябва да се чувстват спокойни и сигурни
Една от най-важните ни задачи е да помогнем на децата да осъзнаят, че терористичните атаки се случват навсякъде по света, но въпреки това не бива да се поддаваме на чувството за безпокойство и паника. Родителите са тези, които трябва да уверят децата си, че живеят в спокойна страна и че са на сигурна място.
В действителност случайните актове на насилие са с такава честота, че статистически погледнато е доста по-опасно да се возим в лека кола, отколкото да се озовем на концерт или футболен мач, на който може да се случи терористична атака.
Напоследък новинарските емисии сякаш тенденциозно се фокусират върху новините за тероризъм, насилие и бедствия, което е доста зловещо, а терористите това целят – разклащане на чувството ни за безопасност. Ето защо е важно да не се поддаваме на тези разрушителни емоции, да се фокусираме върху собствените си ангажименти в ежедневието, за да не даваме сами властта в ръцете на терористите. Страхът може да ни направи несигурни, буквално да ни осакати и да ни лиши от възможността да бъдем себе си.
Голяма вина за паниката и масовите истерии носят медиите, защото, ако те са правилно балансирани, повечето хора щяха да виждат, че светът е пълен с нормални, спокойни и уверени хора, повечето от които правят добри неща един за друг. Именно това е по-вярното лице на съвремието и точно то трябва да бъде представяно пред децата.
Хубаво е да избягваме да натрапваме на децата си негативните новини и събития. Децата трябва да живеят с мисълта, че „пожарникарите правят магия“, за да свалят котето от високото дърво, а не създават новина. Актовете на добро трябва да се изтъкват много повече, отколкото на тези, които са свързани със злото.
Отношението на родителите е заразно
Децата ни наблюдават постоянно, за тях нашето поведение и действия са определящи. Нашите реакции са барометър за тях, от нас зависи как те ще се чувстват. Няма как да успокоим страховете им, ако ние самите сме притеснени и изнервени, затова е важно са поднасяме информацията за лошите събития със спокойна увереност, без да се опитваме да им насаждаме допълнително собствените си страхове. Ако се тревожим прекалено, ако плачем пред децата си, чувството за страх в тях ще нараства право пропорционално на нашата тревога.
Отвличащи вниманието дейности
Енергията, нашата и тази на децата, трябва да бъде насочена към правенето на нещо полезно в подобни моменти. Когато са разстроени, децата ще намерят успокоение в правенето на състрадателни жестове. По-големите деца могат да напишат съболезнователна бележка в социалната мрежа, в която да изразят чувствата си. Да запалят свещ в знак на почит, да занесат някъде цветя. Нужно е да следваме желанията на детето и да го направляваме деликатно в подобни ситуации, да му помагаме, без да сме твърде настоятелни.
Когато децата преживяват екстремни емоции или стрес те са особено чувствителни. Някои започват да се държат като бебета, не бива да им се сърдим, а да им дадем още повече внимание и обич, да ги обгрижваме допълнително и да не пестим добрите думи.
Физическият контакт, докосването имат особено голямо значение за освобождаване от стреса. Важно е децата да знаят, че им вярваме, че им съчувстваме и че сме убедени, че те могат да се справят с това, което преживяват. Това изгражда самоуважението им и подсилва чувството им за сигурност.
Приемане и толерантност
Децата по рождение са приемащи и толерантни, едва на по-късен етап от своето развитие те опознават езика на омразата и расизма. Ето защо това, което като родители трябва да правим е, да ги научим да приемат различията между хората, да зачитат уникалността на всеки един отделен човек, да признават силните им страни и да приемат слабите. Така децата ще са готови да уважават различните по етнос и вяра хора, които ще срещат през жизнения си път.
1,801 преглеждания
