На първо място не бива да пренебрегваме нито един опит на детето да ни разказва, да го изслушваме търпеливо и да не го прекъсваме.
1. Повторението е майка на знанието
В нашия случай на моженето. Когато сте с детето си говорете. Говорете му на него, говорете на предметите и играчките у дома, обяснявайте му, какво срещате навън, давайте му сигнали за всичко, което се случва в момента или предстои да се случи. И го поощрявайте да повтаря изреченото от вас.
Дори първоначално тези усилия да ви си струват безсмислени, скоро ще се убедите, че те вече дават плодове.
2. Повторението не е просто „дуднене“
Дори да си мислите, че онова, което повтаряте с цел детето да го запомни и научи звучи в неговите уши като досадно „дуднене“, то отсява „зърното от плявата“ и ще се изненадате колко правилно е разбрало всичко. Просто не винаги е в състояние да ви покаже онова, което е научило. Ако ви притеснява, че в опитите си сте досадни на малкото дете, опитайте се да му изпявате всичко, което искате да му кажете. Скоро ще чуете песента с детско гласче. Първите занимания можете да започнете с изпяване на всяка една от гласните. Това, освен че е чудесна развиваща игра, е и чудесно упражнение за говорния апарат.
3. Развитието на речта е тясно свързано с развитието на фината моторика
Способността на детето да контролира движенията на пръстите и чувствителността им са в пряка връзка с онези области на мозъка, които са отговорни за развитието на речта. Ето защо от съществено значение за проговарянето на детето е важно то да използва ръцете си по време на игра. Това включва докосване на различни по форма, големина, материя и консистенция материи и предмети. Колкото те са по-разнообразни, толкова по-добре. Често ние затрупваме децата си със скъпи и модерни играчки, а те за наше голямо учудване предпочитат да си играят с бурканчетата от детска храна, с капачетата им, с приборите за хранене, с кутиите от кухненския шкаф и други подобни. Оставете детето да избира само, защото този избор ще е най-верният.
4. След навършване на годинка забравете за езика на жестовете
Опитвайте се всеки път, когато подавате на детето си нещо да го назовавате, при това с правилното наименование, а не с умалителна или заместваща дума. Постепенно усложнявайте словесните конструкции и добавяйте всеки ден по една нова дума. След навършването на една година можете да запознаете бебето с думички като „моля“ и „благодаря“.
5. Използвайте характерни звуци, които животните издават
Имитирането на животинските звуци в конкретни ситуации, онагледяващи даденото животно е от голяма полза за развитието на речевите способности на малкото дете, а наред с това и с усвояването на умението децата да се научат да различават различните животни. (Напр.: мууу, мяуууу, бау-бау, ку-ку-ри-гууу и т.н.)
Ако няма къде да покажете тези животни на детето си „на живо“, използвайте снимки или картинки в списания и книжки.
6. Детски сбирки
Контактите на детето ви с по-големи деца, които вече говорят или с по-приказливи негови връстници е лесен начин да поощрите говорните му умения.
7. Пейте песнички!
Не е нужно да сте завършили естрадния отдел на консерваторията, за да го правите. По-важно е детето да чува и да осъзнава текста. Понякога нарочно обърквайте някоя думичка. Скоро детето ще започне да ви поправя.
8. Четене на стихчета
Ритмичните стихчета се харесват много на децата и те ги запомнят лесно, освен това те трудно омръзват и можете да повторите едно и също стихче дори по десет пъти, а детето да го слуша, сякаш го чува за първи път. Ако се престорите, че сте забравили някоя част или пропуснете съзнателно някоя дума, ще откриете, че детето ви ще ви поправи. Дори да ви се е струвало, че изобщо не ви слуша.
9. Не пренебрегвайте опитите на детето да ви каже нещо
Слушайте внимателно и го гледайте в очите. Може да не разберете всичко, затова не се притеснявайте да попитате повторно, ако това се налага. Демонстрирайте заинтересованост и любопитство. По този начин ще изградите мост между вас и детето ви и то с охота ще ви разказва за нещата, които го интересуват, които чува и вижда. Когато се прибирате от разходка, карайте детето да разказва на другите у дома какво се е случило навън, какво е било времето, какво сте правили, кого сте срещнали и т.н.
10. Избягвайте електронните игри преди детето да навърши годинка
Ако едно малко дете е буквално затрупано от модерни дигитални джаджи и електронни играчки, има голяма вероятност то да стане пасивен наблюдател на реалността и на играта. Това често изключва участието на фантазията и самоинициативата, а детето приема и свиква с факта, че нито процесът на игра, нито резултатът от нея зависят от действията му.
Ето защо игрите с топки, механични колички, зарчета, кубчета и кукли са много по-полезни за малките деца.
