Независимото дете има нужда от свобода
Специалистите съветват насърчаването на детската независимост да започне от най-ранна възраст.
Всеки родител многократно се е сблъсквал със следните фрази:
– Мамо, подай ми играчката.
– Завържи ми обувките, аз не мога.
– Донеси ми водичка.
Това са само малка част от хилядите молби за помощ от малките деца, които чуваме ежедневно. И съвсем естествено като грижовни и отговорни родители, ние дори не се замисляме дали да ги изпълним или не. Просто ги правим. Често дори правим и невъзможни неща, за да угодим на децата си, при това с убеждението, че сме длъжни и трябва непременно да направим точно това, което детето ни иска и очаква от нас.
Експертите по въпросите на детското възпитание обаче съветват да не преекспонираме тази грижовност към децата си в името на това да насърчим тяхната самостоятелност от най-ранна възраст и да ги подтикнем към инициативност, без да назидаваме и натрапваме собственото си мнение.
Не друг, а една от най-прочутите педагози в света Мария Монтесори казва следното: “Никога не помагайте на детето със задача, в която то смята, че може да успее само”.
Според някои педагози независимостта е естествена прогресия при децата, стига те да бъдат оставени да я развият.
Ето защо родителите трябва да са наясно, че ако едно дете иска да опитва само или проявява инициативата да направи нещо по свой начин, то трябва да бъде оставено да го направи.
Насърчавайки независимостта на децата в предучилищна възраст чрез разнообразни дейности, разговори, разсъждения и приятелска среда, ние поощряваме естественото желание и стремеж на детето да бъде самостоятелно. По този начин му помагаме да бъде човек, който може да носи отговорност за себе си, за другите, а това със сигурност ще го направи щастлив и уверен зрял индивид.
Да помогнем да детето си да е независимо е една от основните родителски задачи. Според педагозите, периодът на предучилищната възраст е най-доброто време за усвояване на това умение и е пряко свързан със следващия – училищен период от живота на децата, в който те със сигурност ще се сблъскат с още по-трудни задачи в ежедневието си, а родителите не винаги ще бъдат до тях, за да помагат.
Да осъзнае, че е независимо и способно да свърши някои задачи само, е от особена важност за всяко дете в предучилищна възраст и е важен фактор за формирането на самочувствие.
Как обаче да научим децата си на тази независимост?
* Създайте приятелска и безопасна среда, в която детето да се чувства спокойно и защитено, така че да е свободно да опитва, да създава, да греши и да повтаря своите опити дотогава, докато не постигне желания резултат. Родителят трябва да е наблизо, за да наблюдава и да се грижи за безопасността и да се намесва единствено в краен случай.
Това на практика означава да осигурим на детето лесен достъп до предметите, които са му нужни и да го оставим свободно да опитва и да борави с тях. Например: дрехи, обувки, прибори за хранене, кухненски прибори и др.
Също така е важно мястото за игра, четене, писане, рисуване да е конкретно определено. От голяма полза е детето да разполага с контейнери или чекмеджета, в които да прибира и съхранява своите пособия и играчки, след като приключи работата си с тях.
Важно за децата в тази възраст е да правят различни неща, който са им приятни.
* За да насърчим независимостта на детето е нужно то да бъде ангажирано с някои домакински задължения. Помощта в домакинството е от голямо значение както за децата, така и за родителите. Важно е да се преценят внимателно индивидуалните възможности на всяко дете, така че то да приеме и с радост да изпълни поставената задача.
Например: да отнесе чиниите от масата в мивката след вечеря, да си прибере бельото в гардероба, да изхвърли боклука и т.н.
Най-важното е детето да осъзнава, че с действията си наистина помага на възрастните и да почувства, че те оценяват неговата помощ.
* Не пестете похвалите към детето, ако то истински ги е заслужило и най-вече, ако е изпълнило някоя ваша заръка. Когато ние като родители се научим да правим това, детето с желание ще се включва много повече в домашната работа. Постепенно задачите могат да стават по-сложни и по-трудни.
* За да растат самостоятелни, децата трябва да имат възможността да се самоизявяват. В началото това е извършването на лесни и простички задачи, например – къпане, миене на зъбки, обличане. Ако детето изяви желание да извърши само някое действие, като това да си обуе обувките, трябва да бъде оставено да опита, дори ако го направи неправилно или завърже връзките си така, че след това да се наложи да ги срежете, за да ги развържете. Важно е родителите да уважават интересите и желанията на децата си и да ги поощряват към самостоятелни действия. По този начин се стимулира самочувствието и радостта, от това, че детето се е заело и справило с дадена задача по собствена инициатива.
* Личният пример от страна на възрастните е от огромно значение за това децата да имат желание и смелост да правят едно или друго. Поради това, ако искаме детето ни да направи нещо, трябва първо ние да го направим, за да може то да види как става и какъв е пътят към постигането му.
По време на показването родителят може да обяснява или да отговоря на детските въпроси, възникнали във връзка с определеното действие. По този начин всеки родител се превръща в учител, който да покаже и предаде задачата стъпка по стъпка.
Всеки родител добре знае, че „свободата е в границите“. Това означава, че докато децата се чувстват свободни и насърчавани да бъдат независими, показването и моделирането на определено поведение ще им помогне сами да определят отговорностите си и да осъзнаят докъде се простират границите, през които не бива да преминават. Това е гаранция за техния успех.
В началото на този път задачата да научим децата си на самостоятелност и независимост може да изглежда трудна и дори невъзможна, но всеки родител трябва да преодолее на първо място собствените си страхове и да приеме предизвикателствата, защото всяко родителско усилие в тази насока си заслужава.
Всеки път, когато се почувстваме обезкуражени и сме на прага да се откажем нека си спомним, че това, което правим за децата си не е важно, по-важно е това, на което ги учим да правят сами за себе си.
12,615 преглеждания
