5 неща, които трябва да знаете за междинната закуска

В забързаното ежедневие често пропускаме междинните закуски. Защо обаче не бива да го правим, а трябва задължително да ги включим в менюто на нашите деца и дори и в нашия хранителен режим?

Специалистът по хранене и диететика д-р Мария Николова дава 5 причини.

1. Междинната закуска е толкова важна, колкото и основните хранения. Според Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) децата трябва да имат поне 4-кратен режим на хранене, който се постига чрез балансирани и здравословни междинни закуски. Проучванията сочат, че през последните 30 – 40 години децата приемат почти 1/3 от калориите за деня от междинните закуски, като се е увеличил и броят на междинните закуски на 2 – 3 през деня, а и енергията, получавана от тях – средно със 168 калории. Най-големите увеличения са при децата от 2- до 6-годишна възраст (182 калории). Междинната закуска е толкова важна в менюто на децата, колкото и основните хранения. Тя повишава, подобрява и балансира хранителната плътност на детското меню.

2. Млечните продукти са неизменна част от междинната закуска. Често разпространена грешка е при междинната закуска да се дават храни и напитки, богати на добавени захари (кексчета, вафли, шоколадови и сладкарски и захарни изделия), солени и с остър вкус (бисквити, солети, крекери), с добавени мазнини (чипсове, кексчета, бисквити, пържени продукти). Междинната закуска, която препоръчвам, е комбинация от зърнена храна, по възможност с пълнозърнест характер (пълнозърнеста бисквита, филия пълнозърнест хляб, овесени ядки), с млечен продукт – прясно мляко, айрян, плодово мляко, и пресен зеленчук или плод според сезона. Ето една примерна следобедна подкрепителна закуска: ябълка, кисело млекце, пълнозърнеста бисквита и чаша вода.

3. Най-подходящите часове за междинна закуска са около 10:00 ч. и между 15:00 и 17:00 ч. Обичайните препоръки за хранене на децата са три основни хранения и две подкрепителни закуски (сутрешна и следобедна). Всичко обаче е доста индивидуално и трябва да е съобразено с възрастта и режима на детето. При 5-кратно хранене примерните часове биха могли да са: закуска – 8 ч., междинна закуска – 10 ч., обяд – 12 ч., междинна закуска – 16 ч., вечеря – 20 ч. Разбира се, с израстването на детето, с промяната на активностите в деня му, обема и достатъчността на обяда, и часа на вечерята (у нас обичайно семейството се събира по-късно за вечеря, след 20:00 – 20:30 ч.), то и междинната следобедна закуска може да варира между 15 и 17 ч.

4. Правилната междинна закуска е профилактика на микродефицитни състояния. Децата имат по-малък обем на стомаха и не могат да приемат достатъчни количества енергия, пластични вещества, микронутриенти, витамини и минерали, ако се хранят на големи интервали – 2 или 3 пъти на ден (само основни хранения, както родителите си). Доказано е, че децата, които консумират правилната междинна закуска, приемат препоръчваните количества витамини и минерали и при тях го няма риска от редица микродефицитни състояния (недостиг на витамини и минерали). Тези деца приемат и по-големи количества фибри, пълноценен протеин, витамин С, витамин Д, витамини от група В, калций и желязо. За жалост, се оказва, че децата, пропуснали междинната си закуска, не успяват да компенсират по-късно със следващото хранене неприетите полезни хранителни вещества.

5. Междинната закуска е превенция на затлъстяването. Увеличаването на детското затлъстяване се дължи отчасти на изчезването на нормалните хранителни навици в много от днешните домакинства. Редовното хранене и наличието на междинни закуски са от ключово значение за поддържане на здравословно тегло през целия живот. Децата, които се хранят 5 пъти на ден, не прегладняват, по-лесно контролират апетита си и не преяждат компенсаторно с по-големи количества, понякога и с нездравословна храна в по-късните часове.