7 типа взаимоотношения майка-дъщеря, които не трябва да следваме

Връзката между майката и дъщерята е по-силна от всичко, понякога дори от тази между бащата и сина. Общите преживявания от най-ранно детство създават истински и неразрушими мостове в техните взаимоотношения и въпреки това се случва понякога майчината топлина и нежност да изчезне. Понякога тези отношения могат да прераснат в пренебрежение и враждебност във времето и това да прекъсне емоционалната връзка между майка и дъщеря, която да  израсне  самотна, неуверена и затворена.

Липсата на майчина топлина, обич и общи преживявания могат да нарушат доверието на момичето към майката. Нарушената емоционална връзка може да допринесе за натрупването на негативни емоционални състояния и неувереност в себе си, макар често момиченцата да са любимки на цялото семейство. Възможно е само с едни поглед, дума или жест майка и дъщеря да се разберат, но и точно толкова е нужно, за да се противопоставят една срещу друга.

Няма универсална формула за успешни взаимоотношенията между майки и дъщери. За всяка майка има специфични особености, които предизвикват проявата на едно или друго отношение към нейната собствена дъщеря.  За всяка дъщеря отношението на майката е единствено и силно въздействащо.

1. Пряко пренебрежение           
Често малките момиченца правят едно или друго нещо, за да се докажат пред майките си, така че те да се почувства горди от това. Те обаче, въпреки че забелязва усилията на дъщерите си, не ги оценяват. Такова отношение може да принуди детето да се почувства незначително, пренебрегнато или отхвърлено. Увереността му в собствените сили може да бъде силно разклатена за дълго време. Такива деца са дълбоко неуверени в личните си чувства, емоции и възможности. С времето започват да се чувстват недостойни за ничие внимание, а успоредно с това изпитват дълбока нужда от признание и копнеят за майчина любов. Често пренебрежението се изразява в най-обикновени ситуации – макар момичето да споделя с майка си преживявания, емоции и чувства, то често усеща, че тя дори не го слуша и не се съобразява с най-простичките му желания и нужди.
Майките често правят планове за своите дъщери без дори да ги включват в обсъждането им. С какво да ги обличат, да ходят ли на гимнастика и балет, да свирят ли на пиано, макар че самото дете може би иска да свири на барабани и да ходи на карате. Но по-лошото при пренебрежението е, че майките често или никога не питат дъщерите си просто как те се чувстват или какво мислят. Порасналите момичета по-късно определят това отношение като пълно игнориране на съществуването им, сякаш те нямат никакво значение за майките си.
Пренебрежителното поведение може да се превърне във истинска война, особено ако майката агресивно отхвърля или не признава личността на дъщеря си. Човешките същества търсят съзнателно близостта с майката. Затова дефицита на внимание от страна на майката към дъщерята не отслабва, а засилва желанието тя да се доказва постоянно и да търси признанието, вниманието и обичта й.

2. Контролиращо поведение
Това е друга форма на пренебрежително отношение, независимо, че е коренно различно от прякото пренебрежение. Контролиращата майка не признава личното пространство на дъщеря си. Такива майки изследват дъщерите си под микроскоп, до най-малката подробност, категорично отказват да признаят факта, че малки или пораснали, те са самостоятелни личности, които заслужават доверие и уважение. Това поражда остро чувство на несигурност и безпомощност. Този модел на майчино поведение се извинява с претекста, че всичко, което майката прави е за „доброто на детето“. Контролираните деца израстват неуверени, самовглъбени, без сигурност в собствените си решения и без способността да вземат адекватни решения в определени ситуации в по-зряла възраст. Дори тогава те остават напълно зависими от майките си и се допитват до тях и за най-дребните неща.

3. Емоционална недостъпност
Емоционално недостъпните майки са онези майки, които независимо, че изпитват любов към детето си и то може да разчита на майка си, остават на дистанция от онова, което се случва в живота на детето, защото по необясними причини не показват нежност и обич. Липсата на чисто физически контакт под формата на прегръдка или целувка и пълната незаинтересованост към изразените от детето емоции или чувства или дори плач, обикновено карат дъщерите да се чувстват изоставени, а в по-зряла възраст те се отдалечават от майките си, защото у тях чувството за обич и изразяването на емоциите, свързани с нея, отсъстват. Те не се опитват да възстановяват тези връзки и остават емоционално откъснати от своите майки завинаги.
Емоционалната недостъпност у майката  е болезнена и силно объркваща за малкото момиче, тъй като не може да бъде заменена с нищо и от никой. Често подобно отношение лишава дъщерите от пълноценно емоционално израстване, което може да се запълни в някаква степен от друг член в семейството, но то няма как да замести или излекува емоционалната липса от внимание от страна на майката. Като възрастни тези дъщери обикновено се пристрастяват към взаимоотношения с по-възрастни хора, които имат нужда от внимание и успокоение, от приятели и душеприказчици и това е така, защото самите те имат нужда от същото.

4. Враждебност
За съжаление, макар и рядко, има майки, които открито тръгват на война срещу своите дъщери. Тези майки никога не признават своето отношение открито, те са особено внимателни пред чужди очи и всячески се опитват да прикриват отношението към дъщеря си на публични места. Те са хипер критични и ревниви към дъщерите си и по всякакъв начин, във всеки един момент проявяват властта си – от създаването на детския свят, до това какво трябва да се случва в него. Повечето дъщери свързват това поведение с липсата на майчина любов и се  чувстват емоционално ограбени.
Враждебно настроената майка използва вербално и емоционално насилие, за да се наложи, но не е изключено да прибегне и до физическо насилие, ако се усъмни, че другите й методи не действат. Тя е склонна да обясни това свое поведение с недостатъците, които според собствените й виждания, открива в характера и поведението на дъщеря си. Този тип поведение е изключително опасно и вредно, особено в годините когато се формира характера на момичето.

5. Емоционална нестабилност
Ако една майка е критична едни ден, а в следващия е нехайна или дори лекомислена, това е сигнал за ненадеждност. Такива майки могат да менят настроението си ежеминутно  –  те са ту строги, ту усмихнати или необяснимо весели и припряни. Обикновено са в добро настроение, когато са в компанията на непознати, но останат ли само с детето си, могат лесно да станат враждебни. Дъщерите на такива майки никога не знаят какво да очакват, защото имат усещането, че майката играе различни роли в различните ситуации. Това поведение обикновено е неосъзнато и няма начин то да бъде коригирано. Мисълта и реална преценка за това как се чувства дъщеря й в повечето случаи напълно отсъства.

6. Самовлюбеност
Има майки които виждат дъщерите си само и единствено като свое собствено продължение и нищо друго. За разлика от майките, които прекалено много се фокусират върху това да контролират дъщерите си, тези не се вълнуват от мнението на околните. Те обичат да се самоанализират и самоконтролират. Въпреки това емоционалната им връзка с дъщерята често е повърхностна, макар да твърдят точно обратното, а фокусът е изцяло върху собствената им личност. Такива майка използва всички начини и ресурси да контролират и манипулират дъщеря си. Обикновено изглеждат перфектно, интересуват се от най-новите модни тенденции, новите технологии, те са привлекателни и очарователни. Често притежават артистични таланти и успешни кариери, но това още повече обърква и изолира дъщерите им и ги кара да се чувстват незначителни и неуверени.

7. Обърнатият модел
В този случай дъщерята от най-ранна възраст бива натоварена със задължения, типични за възрастните. В един момент детето влиза в ролята на „майка“ на собствената си майка. Това най-често се проявява ако жената е станала майка твърде млада, децата в семейството са повече от две, не е имала достатъчно средства да се грижи пълноценно за тях и не е била подкрепяна от останалите членове на фамилията. Такива дъщери се научават да домакинстват в твърде ранна възраст. Понякога са само на 5-6 години, когато вече се опитват да готвят пазаруват или чистят, а често се грижат и за по-малките си братя и сестри. Тези дъщери порастват без да са били деца, наред с това по-често получават упреци и критики, вместо похвали за усилията си. Това повлиява отрицателно върху самочувствието и увереността на тези деца в собствените им възможности.
Обърнатият модел може да е свързан и със случаите, в които майката има проявена зависимост към алкохол или упойващи вещества или страда от депресия. Често тези майки искрено обичат дъщерите си, но не са способни да им покажат чувствата си. В зряла възраст дъщерите обикновено разбират и оправдават тяхното поведение.

Всички тези модели на взаимоотношенията между майки и дъщери не са типични. Те съществуват по-скоро като изключения. Майките са различни, както са различни и децата, някои са перфектни, други невероятни,  а трети са просто добри. Никоя майка, жена или което и да е живо същество не е съвършено, всеки допуска грешки в един или друг момент, и е възможно да прояви в определени условия белези на някои от изброените модели на поведение, но жената е създадена преди всичко да разбира, да приласкава и обича не само дъщерите си, но и всяко свое дете. Защото именно майчината обич ни прави хора и ни помага да оцеляваме.

По материали от интернет и familyshare.com

 Прочетете още:

Защо строгото възпитание не е добро за децата ни

Какви потребности стоят зад поведението на „трудните” деца?

Защо връзката между бащите и децата не е като тази между майките и децата?