Аз имам тревожно дете. Имам и дете, което понякога не може да изключи. Не може да лежи неподвижно, не може да спре да става и ляга, той просто не може да си легне. И колкото повече се стресира за това, толкова по-лошо става.
Когато децата ни бяха бебета, винаги им помагахме да заспиват, когато се нуждаеха от това. През годините сме стигнали до няколко начина да помагаме на по-големите си деца да се успокоят и отпуснат достатъчно за спане.
Ето няколко начина, които помагат на децата ни да се отпуснат и да заспят…
Аудио книги, музика
Това е моята идея за деца, които още не чатат самостоятелно. Да имат нещо, което да слушат и да се фокусират може да помогне. Пренасянето в един въображаем свят на истории разсейва от грижите и ви дава нещо друго, върху което да се фокусирате освен ставането от леглото. Слушането на тиха, успокояваща музика може да има същия ефект.
Книги и четене
Правилото в нашата къща е че може да четеш колкото искаш, докато си тих и не притесняваш никой. Да, понякога това означава, че тревожното дете чете до късно вечер, но знаем от опит, че тя не би заспала и ако не четеше и всъщност би си легнала по-късно след цялото тревожене, ако не й позволявахме да чете. Затова ние й позволяваме да се измъкне от тревогите си в света на книгите, докато не може да държи очите си отворени повече и заспи.
За по-малки деца, които не четат сами все още, поставяхме купчина любими книжки с картинки до леглата им и ги оставяхме на тях. Те знаят историите достатъчно добре, за да не се нуждаят от думите и самият акт на фоксуиране в книгите им помага да се успокоят и да се приготвят за спане.
Рисуване или дневник
Понякога, когато главата ви бръмчи от „неща”, просто се нуждаете да излеете всичко преди да изключите и да си починете. Знам, че е така за мен като възрастен и е така и за децата ми. Писането или рисуването на мислите им може да им помогне да си ги избият от главата и да им помогне всякакви грижи да изглеждат не толквоа големи и страшни.
Ние се уверяваме, че всяко от големите ни деца има малка тетрадка и им позволяваме да ги държат в леглото си заедно с молив. Когато са малки, просто ги насърчавам да рисуват каквото искат. Като порастват ги насърчавам да пишат списък с думи, всякакви думи, каквото им дойдат на ум. Няма значение как са написани или дали някой друг може да ги прочете, просто пишат. С порастването на момичетата ни те сега понякога използват тетрадките си да пишат истории или да пишат писма до мен или до братята и сестрите си. Често писмата или историите остават непрочетени от друг, но те им помагат да изведат мислите, идеите и тревогите си от главата си, така че да им позволят да си отидат и да поспат.
Да бъдеш неподвижен
През годините открих, че едно от нещата, които пречат на децата ми да заспат най-много е че не мируват. Въртене и обръщане, сядане, губене на времето с това или онова, взимане на напитка, смяна на страната на леглото… когато тялото ви не изключва и забавя и мозъкът ви няма да го направи. Така че всичко, което помага на децата ни да останат неподвижни, ще им помогне и да се отпуснат в леглото.
Да си неподвижен не винаги е лесно за децата, особено, ако главата им е пълна с тревоги, затова да опитате няколко неща да им помогнете да отпуснат телата си до неподвижност помага доста. Нещо малко, което да държат в ръката си като мека играчка или мека топка може да им помогне да задържат останалата част от телата си тиха, но все пак изпускат напрежението и се движат. Лесна отпускаща игра като да започнете от пръстите на краката им и да карате всяка част от тялото да остане неподвижна, докато казвате лека нощ е лесна за прилагане от децата и самостоятелно след няколко пъти с помощта на възрастен. Понякога нещо толкова прото като да им кажете да слушат тихите шумове в нощта може да им помогне да се фокусират в нещо и да задържат телата си неподвижни.
Родителстване
Колкото и да ми се иска да е така, работата ми като родител не приключва, когато децата ми си легнат. Ако децата ми се нуждаят от помощта или покрепата ми през деня, аз им я давам. Ако се нуждаят от помощта и подкрепата ми да заспят, независимо от това колко са големи, аз им я давам.
Крайната ми цел е да помогна на децата си да се научат на умения и техники, за да си помагат сами да заспиват, но за да направя това, особено в началото, често означава, че трябва да съм там, за да им покажа и да ги подкрепя. Искам също да знаят, че е ок да се тревожиш понякога, че е ок да ти е нужно време да заспиш, че е ок да намираш това за трудно понякога. Това не е нещо, заради което искам да се чувстват зле, тъй като това само увеличава проблема.
Понякога само прекарването на 5 минути, помагайки им да се успокоят, като им говоря, рисувам по гърбовете им, разтривайки краката им, напомняйки им неща, които могат да опитат, или просто да съм там, ги успокоява и ги пренася на място, където те са по-способни да опитат отново да си помогнат сами, за да заспят.
Източник: picklebums.com
Авторката: Кейт е бивша учителка на деца в предучилищна възраст, а понастоящем е майка на 4 деца и блогър, който поддържа прекрасно местенце онлайн за родителство, забавления, семеен живот, занимания за деца и семейства. Освен деца и семейство има градина, в която отглежда собствените си зеленчуци. Има и разхвърляна кухня и мания за създаване на развиващи занимания за четирите си деца.
Прочетете още:
Сънят на бебето и начините да го приспим
