Да, животът след появата на детето се променя!
Родителството обръща живота на хората из основи и това е съвсем естествено. Но как приятелите ни, които все още не са семейни или не са родители възприемат това преобръщане. Защо престават да ни разбират? Опитват ли се изобщо? И защо понякога се държат така необяснимо, когато им кажем, че не можем да излезем спонтанно и без предварителни уговорки.
Кои са нещата, които вие като млади родители бихте искали вашите приятели без деца да разберат за новия ви живот?
1. Вечеря с приятели!
Това е мисия невъзможна, просто няма как да се случи! Освен ако не е насрочена някъде в ранния следобед и то ако си дояждаме храната от ресторанта в колата на път към къщи. И ако някой все още пита защо – защото детето вече се опита са мине през витрината, изкорени храстите пред ресторанта, спъна две от сервитьорките. Освен това то трябва да вечеря в 18:00 часа, в 19:00 го къпем, а след това поне час го приспиваме.
Искам да бъдем приятели!
А, вие, все още ли искате?
И, моля ви, не ме обвинявайте, че не излизаме с вас вечер.
2. Как така е разхвърляно ли?
Не е трудно! И, не, не съм се променила, нито съм станала по-мързелива или небрежна. Но децата са като фуния на торнадо. Нали знаете как изглежда всичко вътре в нея. Дори само пет минути преди това всичко да е било подредено, достатъчно е да се появят и всичко излита във въздуха като взривено.
3. Хей, ние отиваме на кръчма, петък вечер е, идвате ли с нас?
Задайте ми „някое друго въпросче“!
Дали искаме?
А, дали можем?
Отговорът вече го знаете!
НЕ! Не можем.
Такива неща трябва да ни казвате поне седмица по-рано, за да организираме някой да остане при децата. И не ни питайте защо не „дойдете с тях“! Защото ако сте решили да прекарате една приятна вечер с приятели, със сигурност в плановете ви не влизат деца, които ще викат, ще се смеят шумно, а накрая задължително ще реват с пълно гърло, освен че няма да застанат на една място нито за миг.
Още ли искате да идваме с вас?
4. Когато ние ви казваме, че сме скапани и вие също споделяте колко сте уморени, имайте предвид, че говорим за две коренно различни неща.
5. Вечерните сбирки и излизания останаха в миналото.
И как не, обикновено заспивам още в 21:00. Мозъкът ми е на пюре, гърдите ме болят от кърменето и краката ми са с два номера по-големи от отоците, след цял ден вършеене из къщи.
Дали ми е до бира в някой пъб?
6. Ще закъснеем за рождения ден!
Детето има утвърдени навици и се нуждае от тях всяка вечер, изобщо не го интересуват чуждите рождени дни. Ако променим каквото и да било от тази рутина, ще си осигурим една безсънна нощ със сигурност.
7. Детето поглъща цялото ми време.
Няма почивки, няма прекъсване, няма и време за излишни размишления и лични желания. Ако е имало преди, то е останало в миналото.
8. Не можем за излизаме, заети сме!
Дори когато не сме заети, нашите мисли са ангажирани с това как да организираме следващите часове с детето.
9. Всичко, което пише в книгите за отглеждане на деца е измислица.
Тези хора, които ги пишат въобще имат ли деца?
10. Не сме социопати!
Искаме да излизаме, но просто никой не иска да дойде и да гледа децата за няколко часа.
11. Ако излезем сега, графикът на детето ще отиде по дяволите.
Не, благодаря!
Тъкмо сме влезли в ритъм, а и никой не знае докога ще трае това, така че по-добре да не го нарушаваме излишно.
12. Много искаме да дойдем, но трябва да сме с бебето.
През нощта е студено, не искаме да го разболеем. Ако искате елате вие у дома.
13. Как и кога да се уговорим?
Хора, аз по телефона мога да говоря от 21:00 до към 03:00 след полунощ.
14. Нямаме много приятели напоследък.
Основно си контактуваме с хора, които като нас имат деца.
адаптация от www.practicalparenting.com
