Родителите правят безброй неща за децата си всеки ден, но все пак има някои „дребни“ работи, които само Майката може. Ето нашите десет:
Купуваме цял гардероб с дрехи за детето си, като някои от тях „са малко големи, но нали ще порасне догодина, а така ми хареса тази рокля/ риза/панталон/яке”. В същото време в нашия шкаф самотно стоят един чифт дънки, които много си обичам, защото ми стават, а са от преди бременността!
Можем цяла нощ да спим, лежим, седим на пода до леглото на детето си, с ръка, промушена между пръчките на решетката, защото това е единственият начин, по който То спи спокойно. А сутрин ставаме, съвземаме се от схващането и изтръпването на крайниците, и болките в гърба, правим закуска за всички, приготвяме се за излизане и тръгваме навреме. Ако не успеем да се оправим от схващането … пак правим същото.
На публично място помирисваме дупето на бебето, за да проверим дали не е свършило „голямата работа”. Правим го с този небрежен маниер, който показва месеци на тренировки. Ако тази проверка не ни се стори достатъчна, може да дръпнем пелената или да проверим с пръст за находка. Независимо от резултата, помирисваме отново дупето, а след това и ръката си.
Следствие на предишното действие, сменяме изцапаната пелена само с една ръка, на всяко едно място, където това се налага и без грам притеснение. Това обикновено се случва, след като отрочето ви е опитало пюре от сливи или праскови. След 30 минути операцията се повтаря.
Подреждаме храната в чинията в конструкция, приличаща най-малкото на Тадж Махал, само и само вашето съкровище да сложи хапка или две в устата си. Ако това не успее, започваме да разиграваме театър, цирк, да правим фокуси и неща, които дори въображението ни не може да опише. Резултатът в повечето случаи е повече храна из стаята, отколкото в корема му. Но въпреки това, повтаряме театъра още на следващото хранене, но с нов репертоар. Всеки път с нов!
Имаме ужасяващо главоболие плюс най-кошмарния цикъл от години насам, но водим децата си на луна парк, в зоологическата градина или пикник (или и на трите). Първо, защото сме му обещали това да се случи точно днес и по-важното – да му създадем хубави спомени от детството, които да подкрепим с весели семейни снимки.
Прекарваме часове на ден, за да четем за здравословното хранене, даваме три пъти повече пари в магазин, в който на етикетите на храните пише „БИО”, през почивните дни пътуваме до близки села и паланки, за да купим мляко и сирене от „бабата”. Всичко това, за да се храни детето правилно и с хубава храна. В същото време в момента, в който то си легне, отваряме шкафа с шоколадовите изкушения и докато дояждаме третото ГМО-кексче, обелваме поне 2 купи картофи за пържене. За трети път тази седмица …
– Успяваме да направим сложна прическа с всички налични аксесоари за коса на едногодишната си дъщеря, която има точно 5 косъма на главата си.
– За половин час (който обикновено е между 23.00 и 01.00 през нощта) можем да измайсторим костюм на пират, принцеса, катерица или извънземно, само от наличните вкъщи аксесоари.
– В дамската си чанта побираме всичко необходимо за една експедиция до връх Анапурна в Непал, само за ежедневната ни разходка в парка.
Говорим за детето си в първо лице множествено число – „ние сме на 8 месеца“, „ние спахме, ядохме, акахме в гърнето …”. И не спираме до тук. Става по-зле – усещаме се, че говорим за себе си в трето лице: „искаш ли мама да те гушне”, „мама ще ти издуха носа”… докато стигнем дъното и когато вече сте сами си казваме (на глас) „сега мама ще вземе един душ и ще си дочете книгата!”
Будим се посред нощ, 3 часа е, притеснявайки се за нашето … 40-годишно „дете”.
