1-ви април: “Лъжитрав” и как го празнуват по света

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_129411443

В обществото битува схващането, че единствено децата до четвъртата си година не лъжат, а колкото повече те порастват, толкова повече започват да лъжат.
 
Какво ли означава това, ако имаме насреща си един 100-годишен човек?

На първи април се празнува Денят на шегата. У нас той е известен като Ден на хумора, сатирата и забавата.

Макар да не е официален празник, този ден си е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни истории, вицове и небивалици на своите приятели, в семейството,  на учители, съседи и колеги.

Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като най-популярното е, че за да имате късмет в живота, трябва да излъжете поне веднъж някого и поне веднъж някой да излъже вас, но само до обяд.

Първи април е обявен за Международен ден на хумора и шегата през 1970 г. от Международната организация за радиоразпръскване.

В различните страни по света Денят на шегата има свой специфичен национален колорит. В историята битуват много версии за произхода на този празник. Една от тях е, че денят на шегата води началото си от Франция и по-точно е свързан със смяната на Юлианския с Григорианския календар. Кралят издал закон, с който въвел датата 1 април за начало на календарната година вместо 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички, свързано с тази дата продължило. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели на първи април.

Друга версия свързва първи април с Англия. Според нея през 1860 г няколко стотици английски джентълмени получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове“, която трябвало да се състои в Тауър от 11:00 часа на 1-ви април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. На място осъзнали, че са жертва на шега, за която мнозина говорили години наред, а след близо 40 години 1-ви април бил наречен Денят на глупците. Онези, които се хванат на въдицата, посрещали със смях и викове: „Априлски глупак!“.

Трета версия свързва историята за Деня на шегата с римски празник, в чест на възкръсването на бог Атис. За римляните това било празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и да правят каквото си  поискат.

Иранците пък си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2-ри април. Празникът се нарича „Сиздах Бедар“ или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Денят на шегата води началото си именно от тази традиция.

В Германия и Австрия смятат 1-ви април за ден без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – христовия предател. По селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на паша.

В Испания традицията на 1-ви април повелява да се подсолява кафето. Затова ако на този ден сте там, внимавайте да не ви почерпят със солено кафе.

В Мексико денят е превърнат във фиеста. На тази дата мексиканците не дават и не взимат нищо назаем.

В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с шеговити надписи върху хартиени лепенки на гърба, които в повечето случаи са попаднали там, без знанието на приносителя им.

Според фламандският обичай на 1-ви април децата заключват своите родители в някоя стая у дома и ги пускат едва когато изтръгнат от тях  обещание, че ще получат лакомства и бонбони.

В Шотландия 1-ви април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.

Още от най-стари времена по българските земи народните названия на целия месец са свързани със стилистиката на 1-ви април и с „лъжовността“ на климата, т.е. с непостоянния му пролетен характер.

В някои краища на България месец април се наречи „Лъжитрав“ – т.е. лъже тревата да се покаже, а после я поразява в някоя студена априлска нощ. Саробългарската дума „лъжуняк“ доказва, че и прадедите ни са считали месеца за лъжовен.

На 1-ви април невинната лъжа е простена, можем да се шегуваме за чужда сметка, да изпратим някой за „зелен хайвер“ и да се позабавляваме с друг, изпълнени с най-добри намерения.

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,792 преглеждания

Comments are closed.