Животът с дъщеря ми, живот, който си струва да живееш!
Знам, че има хора, които когато гледат дъщеря ми, тайно се надяват, че никога няма да имат дете като моето, дете със синдром на Даун . Те може би приемат, че животът й е труден, но животът на дъщеря ми е красив. Тя живее пълноценно и всяка минута от него си струва да се изживее. Когато я погледна, се чувствам толкова благодарна, че е моя. Не мога да си представя живота си без нея!
Знам, че да имаш дете със синдром на Даун отстрани изглежда страшно. И аз мислех така. Бях ужасена, когато лекарите ни казаха, че детето ни е със “синдром на Даун”. Имах чувството, че всичко е лош сън. Бебето, което носех в утробата си, беше част от мен, но синдромът на Даун беше нещо чуждо и “сгрешено”.
След раждането диагнозата се потвърди и аз трябваше да се изправя пред стереотипите и невежеството. Имаше сълзи. Имаше обвинения. Имаше въпроси: Защо на нас? Защо нашето бебе?
Трудно е да разберете нещо, което никога не сте изпитвали.
Да имаш дете със синдром на Даун не беше това, което си представях. Въпреки че имахме приятели, които имаха дете със синдром на Даун, това, което ни се случваше беше различно. Това беше моето дете.
Да бъдеш родител е нещо, на което никой не може да те научи предварително и не осъзнаваш, докато не станеш такъв, без значение колко много опит имаш с чуждите деца. Когато децата са ваши, това е съвсем различно.
Да имаш дете с увреждане е още по-различно. Никой не го разбира, ако не го изпита лично.
Но това не отнема красота, радост и светлите моменти, които спират дъха ви – моментите, които ви карат да осъзнавате синдрома на Даун просто като диагноза и да осъзнаете стойността и красотата на живота даради самия човека, а не заради неговите способностите или IQ.
Синдромът на Даун не е просто диагноза. Синдромът на Даун е част от дъщеря ми. Онази част от нея, която обичам също както нея.
Красотата на живота й ме хипнотизира. Радостта, която тя донесе в живота ни, подкосява краката ми. Любовта, която тя донесе на семейството ни, ни обгръща всеки ден.
Знам, че някои хора мислят, че синдромът на Даун е страшен, трагичен. И аз мислех така, защото не знаех нищо за това. Но сега знам.
И мога да ви кажа със сигурност: диагнозата на дъщеря ми не е огънят, който ни изгори, наводнението, което ни удави, земетресението, което ни погреба. Тя е вятърът, който бута платната ни, слънчевата светлина, която озарява нашия ден, и богатата почва, която ни накара да цъфтим.
Животът на дъщеря ми има смисъл, той е богат и пълен.
Тя е живот. Тя е любов.
Тя е моята дъщеря!
www. themighty.com
Елън Стъмбо
изображението е илюстративно
5,214 преглеждания
