Защо децата казват „Не”, „Не искам” и „Няма”?

Случвало ли ви се е да чуете от детето си категоричното „Не” още преди да сте изрекли това, което искате от него? Поводите могат да бъдат най-различни – ако му кажете да си измие ръцете, да си подреди играчките или да дойде, за да обядва – все безобидни неща, които не изискват кой знае какви усилия, но често провокират реакции, свързани с отрицание. Периодът, в който преобладават „Не”, „Не искам” и „Няма” настъпва при много деца и обикновено е най-осезаем във възрастта между 1 и 3 годинки.

Защо се случва това?

На този възраст малчуганите преминават през особен период от развитието си, в който се откъсват от своята бебешка същност и се превръщат в деца. Въпреки че за нас възрастните промяната не е особено съществена, за малкия човек това е етап, в който открива своята индивидуалност и се опитва да я демонстрира пред околните. За едно двегодишно дете например е важно да покаже, че вече не е безпомощно бебе, а отделна личност. Детето опознава света и се опитва да бъде колкото се може по-независимо. Разбира се, неговото желание за самостоятелност далеч не съвпада с реалните му възможности. Ето защо много често детето се опитва да се храни или облича само, но не успява. Ако му помогнете, следва познатото „Не”, а ако не го направите – то се тръшка или се сърди.

Как да постъпим?

Този особен период е от ключово значение за бъдещото развитие на детето. Важно е да бъдете търпеливи и да подходите с разбиране. Умението да казваме „Не” се учи още в детството и е от полза за много от ситуациите в по-късен етап, когато достигнем зряла възраст. Не лишавайте детето си от това умение чрез използването на наказания или прекалена строгост всеки път, когато то се инати и противи. В същото време не бъдете прекалено либерални и не оставяйте детето си да прави каквото поиска. Това би довело до обратен ефект, в който има риск то да израсне като егоистичен възрастен, който трудно прави компромиси и често провокира конфликти.

Нужно е време…

Обикновено около първата годинка, децата нямат особено голям набор от думи, с които разполагат. Разбират почти всичко, но трудно могат да обяснят какво точно искат или мислят. Простите изрази, с които малчуганите изразят несъгласие, са преобладаващи. След третата годинка ситуацията съществено се променя и децата са много по-способни да изслушват, да анализират чутото и да комуникират с родителите си.