Защо новогодишните обещания често търпят неуспех

Новогодишната нощ, освен изпъстрена с фойерверки и наздравици, е особено богата и на обещания. Едва ли има друг ден в годината, когато да даваме така уверено заявка за промените, които искаме да случим със себе си, с живота си.

Празничната еуфория е така завладяваща, че ни окрилява да мечтаем смело, да искаме и да вярваме. Рисуваме в съзнанието си цветни картини на по-слабо тяло, по-големи мускули, по-голяма къща, повишение в работата, 5 деца, далечни пътувания, лично време, собствен бизнес, много приятели. Новото начало ни е напомпало с нови сили и богато въображение. По-отдадените дори списват планове с детайлни стъпки как да случат мечтите си. За други, обаче, пътешествието на промяната приключва с последната падаща от небосклона заря или седмица след това.

Замисляли ли сте се защо ентусиазмът ни да случваме промени и подобрения в живота си скоро след нова година претърпява не рядко тотален крах?

СТРАХ

Хората изпитват сигурност, когато са в зоната си на комфорт. Всяка стъпка встрани от нея води до странични ефекти. Някои ги приемат като адреналин, с който да се захранят, други – като спирачка. Представете си например, че трябва да направите презентация на новия фирмен продукт пред 150 души аудитория. Колкото и примамливо и перспективно да изглежда това, минутите преди да се качите на сцената и да погледнете непознатата тълпа в очите са изпълнени с притеснение, несигурност, терзание, мисли за провал…

Лесно е да обсъждате фирмените продукти с колегите в офиса или по време на някоя кафе пауза, но да се изправите сами пред непознати, да запазите самообладание и да говорите завладяващо умни неща не е винаги така лесно. Някои хора се опияняват от тази тръпка и с наслада изживяват предизвикателството. Други, позволяват на страха да ги завладее и сами се отказват от мечтите си.

ЖЕЛАНИЕ

В човешката природа е да искаме, да търсим, да постигаме. Постоянно искаме нови дрехи, нови преживявания, нови цели. Истината, обаче е, че не всички са важни за нас. Или поне не толкова, че да жертваме времето и усилията си за тях. Ако сме си поставили цел, която ни изглежда красива, но не сме я пожелали истински, то вероятността да я постигнем е малка.

ПОСТОЯНСТВО

Когато сме се посветили на дадена цел или промяна, ключов момент в случването е постоянството. Ако решим, че искаме да отслабнем, шикалкаването и скришното похапване на „само едно“ блокче шоколад няма да доведат до търсения ефект. Това, че никой не ни е видял как отхапваме от шоколада, не означава, че не сме го изяли. Не означава и, че в тялото ни не са нахлули куп празни калории, от които сме се зарекли неотдавна, че искаме да се избавим. Промяната изисква постоянство да вървим по пътека, от която се подават бодли и дебнат перипетии.

ОТДАДЕНОСТ

За да сбъднем мечтите си трябва да им се отдадем. Ако искаме да получим повишение в работата това означава, че трябва да сме готови да загърбим вечерните срещи с приятели и осъмването в нощните клубове през уикенда. Временно. Докато постигнем нещо по-важно и значимо от това. Приятелите и наздравиците няма да избягат. Но могат комфортно да изчакат да се подготвим и поработим върху нещо по-съществено за нас самите в даден етап от живота ни.

УСИЛИЯ

Всяка промяна изисква усилия и труд. За съжаление, за плочките на корема и оформеното дупе трябва малко повече от мечта. Трябва да настроим съзнанието и тялото си за нов режим, в който да посещаваме залата редовно, да съобразяваме храната, която консумираме и да си даваме време за почивка. Не само един ден в седмицата. А всеки ден от обиколката на Земята около Слънцето.

ТЪРПЕНИЕ

Хубавите неща отнемат време. Помислете си само колко много седмици бебчето расте в корема на майка си, преди да може да се настани в обятията й. По подобен начин трябва да засеем, отгледаме и развием мечтата или целта си.

ВИЗИЯ

Всичко, което визуализираме в съзнанието си, може да го случим. За целта трябва да притишим съзнанието, да отворим сетивата си и да си позволим да нарисуваме най-красивата и богата на детайли мечта. Да я направим толкова жива и реална, че почти да я докоснем. Тогава и само тогава ще може да я случим.

ВЯРА

Съдбата обича да ни намигва игриво, да ни изпраща препятствия и да ни засипва с изненади (не винаги желани). Без вярва не бихме могли да се изправим и да продължим пътя си напред.

И най-важното. За да превърнем едно действие в рутина са ни необходими две седмици, в които да правим това нещо всеки ден. Само две седмици усилия, осъзнатост, лишения, дискомфорт, за да си дадем шанса да постигнем мечтите си.

И понеже живота започва след първата чаша кафе (за повечето от нас), събудете сетивата си, запретнете ръкавите и се устремете към мечтите си.

Автор: Мария Истатков,
www.wittymermaid.com