Защо децата не чуват и не разбират при сериозен разговор?

Да започнем тази интересна и полезна тема оттам, че всяко дете е различно. Настоящата информация е базирана на теоретични норми и научни изследвания на факторите, които влияят, когато едно дете трябва да слуша и да разбира какво му се обяснява.

На всеки родител се е случвало да говори, да обяснява, да се кара дори, а после детето „прави каквото си е решило“, „все едно, че са му запушени ушите“, „все едно, че му казах точно обратното да направи“ и така нататък. Защо децата не ни чуват? Защо казва „да, добре“, а после се случва съвсем друго нещо?!

Най-определящите фактори са разбирането на самите думи и устойчивостта на вниманието на детето. И двата пункта се развиват с възрастта му. В началото те са крайно неудовлетворяващи, ако ги погледнем в цифри. Изследванията сочат, че вниманието на детето на 2 години се задържа между 2 – 6 минути, на 4 години – между 8 и 12 минути; на 6 години – 12 – 18 минути. Разбирането на езика в общи линии има следното развитие: до 3 години най-бързо се усвояват простите изречения („дай ми кърпата“, „не клати шишето“). Между 4-6 години детето вече схваща и сложните изречения, но ако е намесена информация за други хора, събития или действия, осъзнаването се забавя, заради разнообразната информация, която трябва мозъкът да обработи наведнъж.

Други фактори, които влияят в момента на сериозния разговор са всички сигнали към слуха, зрението, обонянието, тактилните усещания, вкуса.

Докато възрастният се опитва да вразуми малкия човек, е възможно да ръкомаха прекалено много, гласът му да „скача“ в тембъра, може да идва миризма на кекс от кухнята, да е включен телевизора, да стане силно течение от отворен прозорец, да звънне телефон, друг човек в стаята да се занимава с нещо интересно .

„Това се случва всеки ден във всеки дом, какво толкова“, биха възразили някои. Ето къде е „проблемът“ – детето има ограничена възможност да възприема тези постъпващи сигнали. До 3 години то възприема и осъзнава само един сигнал – ако слуша приказка и му замирише на кекс, в момента в който усети миризмата, то спира да чува приказката, докато мозъкът обработи информацията за вкусния мирис. След това приказката е прекалено напред и детето спира да я разбира, защото е изгубило нишката. Звучи смешно. И е смешно. Но трябва да го имаме предвид. Между 3 и 6 години детският мозък се усъвършенства да обработва едновременно два стимула. След 7-годишна възраст може да се очаква бързо възприемане и обработване на три стимула едновременно – „ох, кексът е готов, започват новините по телевизията, разбирам какво ми говори мама и й отговарям“. Преди да си помислите колко несъвършени са детските мозъци, със сигурност ще се сетите за възрастни хора, които цял живот приемат информацията „еднопистово“.

Ако сложим всички изброени фактори в едно „уравнение“ и ги „умножим“ по моментната кондиция на детето (дали е уморено от деня, от детска градина или училище, дали е емоционално афектирано от някоя неприятна случка, или пък превъзбудено от щастие, дали е гладно и стомахът му „крещи“) резултатът е …

*Спокоен глас, без емоции

*Малко и прости думи

*Елиминиране на други разсейващи стимули

*Контролиране от възрастния до започване на исканото поведение

*Контрол на крайния резултат (за да сте сигурни, че не се е появило разсейване, което мозъкът не може да обработи)

Надявам се, че имайки тази информация, най-малкото родителите няма да се ядосват на „непослушанието“, а ще го анализират от научна гледна точка. Упокояващо е да знаем, че детето след време ще запомня и изпълнява поисканите от него задачи. Просто мозъкът си има особености на развитието и трябва да го изчакаме.

Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46